— Развесели се малко, по дяволите — прошепна Шон на Боби, който стоеше до стълбите и гледаше как Мили се отдалечава към тоалетната. — Лицето ти по време на церемонията можеше да вкисне мляко.
— Съжалявам — усмихна се младият мъж и откъсна очи от стълбите.
— Не се извинявай на мен — отвърна Шон. — Не си ми кум.
Боби се притесни.
— Толкова лошо ли се държах? Мислиш ли, че Дилън е забелязал?
— Не, не се безпокой — ухили се Шон. — През цялото време беше приковал очи в Ейми и се съмнявам, че би забелязал, дори ако го беше прегазил. Но, за Бога, ако имаш да казваш нещо на момичето, направи го. После и двамата можете да започнете да се забавлявате. Или поне да се престорите, че се забавлявате.
Боби реши да последва съвета му и се отправи нагоре с мрачния вид на човек, който се подготвя за битка. Междувременно Шон се завърна в редиците на празнуващите. И първия човек, когото видя, бе Съмър, застанала тъжно в ъгъла.
— Приличаш на някой, загубил шилинг и намерил пени — подхвърли той, но незабавно съжали за дивотиите си.
Умно, Шон, наруга се той. Много умно.
— На какво приличам? — обърка се Съмър.
— Стар ирландски израз — обясни й, като й подаде чаша горещо вино. — Означава, че изглеждаш разочарована.
— О, не, добре съм — отвърна тя неубедително.
Странна работа. Когато си пишеха, имаше чувството, че може да му каже всичко. Но сега, на живо, Шон й се стори почти непознат. Беше забелязала начина, по който я гледаше по време на службата. Ласкателно беше, разбира се, тъй като бе привлекателен мъж, но тя просто не можеше да мисли за него по този начин. Не можеше да мисли за никого по този начин, освен за Боби.
Усмихна се нервно.
— Чувствай се свободна да ме пратиш по дяволите — каза Шон. — Но според мен още си влюбена в него — и кимна към отдалечаващия се гръб на Боби. — Прав ли съм?
Усмивката на Съмър се преля в мрачна гримаса. Откога пък дължеше на Шон обяснение за чувствата си?
За нейно съжаление Шон намираше гнева й секси. Тя бездруго изглеждаше зашеметяващо във виненочервения костюм, но само яростта възпламеняваше огъня в една жена толкова силно.
— Не — хладно отвърна тя. — Не си прав. Всъщност си адски далеч от истината. Просто се тревожа за него.
Извърна се да си тръгне, но Шон беше прекалено бърз. Той си напомни, че страхливците никога не спечелват красавицата, затова я сграбчи за ръката.
— Боби не е подходящ за теб, ще знаеш. Прекалено е мрачен и податлив на лоши настроения.
— Мислех, че си му приятел? — възнегодува Съмър.
— Така е, приятел съм му. И затова ти го казвам. Не сте подходящи един за друг. Боби не знае какво иска. А ти имаш нужда от мъж, който може да поеме ръководната роля.
— Така ли? — усмихна се тя. — И кой е този мъж? Ти ли?
— Да — спокойно потвърди той. — Аз. Мисля, че трябва да се оженим.
Съмър се засмя. Шон беше толкова забавен, че гневът й се стопи.
— Дъската ти хлопа, Шон. Осъзнаваш ли го?
— Може и така да е — отвърна той самоуверено. Още не бе пуснал ръката й и тя внезапно почувства топлината му. Усещането не беше неприятно. — А може и да не е — добави той, като я погледна в очите, смехът и закачките бяха изчезнали от погледа му. — Мога да те направя щастлива, скъпа — сериозно изтъкна той. — Знам, че мога. Просто ми дай шанс.
— Ще си помисля — обеща Съмър, после издърпа ръката си и изчезна сред гостите.
На горния етаж Мили се отправи към бившата си стая и се заключи в банята. Чудеше се дали и тук ще открие промени, но медната вана още си стоеше на мястото. С изключение на няколко нови кърпи и ваза с рози, поставена на перваза, всичко си беше така, както го помнеше.
Застана пред огледалото и изскимтя ужасено, когато видя зачервените си бузи и омазани с туш очи. Сватбите винаги я просълзяваха, но тази на Ейми я разплака здраво.