Зае се да оправи грима си, изми си ръцете, отвори вратата и се сблъска с Боби.
Така се стресна, че изпищя.
— Хей — каза той, като сложи ръка на рамото й, сякаш искаше да успокои уплашена кобила. — Не исках да те плаша. Просто си помислих, нали разбираш… трябва да поговорим.
Мили преглътна с мъка. Несъмнено искаше да си поговори с Боби. Но в момента стоеше тъпо и не можеше да промълви и дума.
— Чувствам се като маймуна в усмирителна риза в този проклет костюм — промърмори той, за да наруши мълчанието.
Това ли е най-доброто, на което си способен, тъпако, наруга се наум. Заставаш пред нея, за да водите светски разговори?
— Разбирам какво имаш предвид — отвърна тя. — И аз се чувствам ужасно в тази рокля. А горките ми крака имат мехури навсякъде.
Приседна на старото си легло, свали обувката и му протегна крака си за проверка.
Как винаги успяваше да му подейства по този начин? Да обърне нещата? Беше възнамерявал да се скара с нея заради Тод и да й каже какво мисли. Вместо това откри, че нежно разтрива глезена й и се мъчи да спре да трепери.
Не възнамеряваше да флиртува. Просто неочаквано се оказа в интимно положение.
— Къде те боли? — попита и ужасено отбеляза, че гласът му бе предрезгавял от желание.
Мили едва успя да прошепне в отговор:
— Навсякъде.
Това бе краят. Сякаш привлечени от магнит, двамата се хвърлиха един към друг лудо.
— Мразя те — промърмори Боби между страстните целувки.
— Не, не ме мразиш — отрече тя, опиянена от желанието му.
Бог знаеше, че бе чакала достатъчно дълго. Толкова дълго, та дори успя да си повярва, че чувствата й към него са умрели.
Оказа се, че са имали нужда само от една целувка, за да възкръснат.
— Не ме прекъсвай, когато говоря — ухили се той.
Бутна я на леглото, хвърли се отгоре й и я зацелува отново, започвайки с устата, после надолу по врата й и след миг наболата му брада ожули гърдите й.
— Чакай — задъхано го спря тя.
Мислите й препускаха лудо. Искаше да му обясни всичко. Как бе тръгнала с Тод, отчаяна от отношението на Боби. Как след смъртта на баща й, когато Рейчъл бе измамила майка й и бе превзела Нюуелс, се нуждаеше от съчувствието му, но той бе прекалено зает с Хайуд и тренировките на коне, за да й обърне внимание. Как по-късно се залепи за Тод и славата си от страх, ужасена, че ако не може да спечели достатъчно пари, никога няма да си върне Нюуелс и ще остане съвсем сама.
— Моля те. Трябва да поговорим — каза тя. — Искам да ти обясня ужасно много неща.
— Да говорим? За какво? — учуди се Боби, като протегна ръка, за да разкопчее сутиена й.
В момента мислите му бяха много по-прости и фокусирани от нейните. Щеше да прави секс с единственото момиче, което винаги бе желал. Разговорите можеха да почакат.
— Бобиии! — извика тя, освободи се от прегръдката му и отиде до прозореца.
Спалнята се намираше точно над верандата, където сновяха гостите. Очите й обаче се насочиха към хълмовете в далечината. Следобедната светлина вече изчезваше, но все пак успя да съзре северните склонове, където Боби я заведе първия ден, когато пристигна в Хайуд.
— Красиво — каза той, като застана зад нея и я прегърна през кръста.
— Хайуд ли? — замечтано попита Мили. — Да, много е красиво.
— Нямах предвид Хайуд — отвърна Боби, като се притисна в нея и тя усети колко е възбуден.
— Слушай, съжалявам — обърна се към него. — Съжалявам за „Комарко“, за Тод и за снимките в „Плейбой“.
— О, Господи — изстена младежът, като сложи ръка на устата й, за да я спре. — Може ли никога да не говорим за това? Ама съвсем никога?
Прекъсна ги почукване на вратата. Тара влезе в стаята и се ухили широко, когато ги видя заедно.
— Наистина съжалявам, че ви безпокоя — извини се. — Но Дилън иска да започне речите. Имаме нужда от теб.
Погледна извинително Боби, който се завъртя към Мили. Погали лицето й с нежност, каквато бе смятала, че никога няма да получи от него, и каза мило:
— Чакахме дълго. Предполагам, че още половин час няма да ни убие.
Няколко минути по-късно Мили слезе долу, опиянена от щастие. За миг си помисли, че наистина е пияна, тъй като видя Шон О’Фланегън, прегърнал страстно Съмър Макдоналд.
Ирландецът отвори очи, видя я и й махна триумфално зад гърба на Съмър. Мили му се усмихна весело. Очевидно днес всички заравяха томахавката на войната.