Днес беше Свети Валентин. Празникът се падна в средата на най-мразовития и мрачен февруари, който някой в Кембриджшир помнеше. Леденият сибирски вятър зачерви лицето на Мили. Умираше от студ, бе изморена и в лошо настроение.
Джаспър й махна и тя се понесе към него.
— Мамка му — изстена, като се смъкна от коня и разтри ръцете си. — Тук е като на шибания Северен полюс. Земята е ледена пързалка. Едно подхлъзване и кракът на горкото момче ще се разбие на хиляди шибани парчета.
Джаспър се намръщи заради грубия й език и я изгледа укорително. Част от новото му духовно израстване включваше пълна забрана върху псувните. Сестра му смяташе това за адски несправедливо, особено след като напоследък носеше кошмарни старчески пуловери и жилетки, които просто си просеха неприлични епитети. В момента бе издокаран в зловеща зелена жилетка с огромни копчета и кръпки на лактите. Почти бе готова да си пожелае да види отново стария суетен Джаспър.
— Зак се обади — съобщи й той. — Помоли ме да ти напомня за вечерята ви в „При Пиер“. Това май означава, че нещата между вас са се оправили.
— Разбира се, всичко е наред — отвърна Мили неубедително.
Вече бе шест часът. Трябваше да е под душа и да се приготвя за срещата, а не да се мотае наоколо като ескимос, намразил живота. Но подсъзнателно продължаваше да отлага срещата.
След като дори Джаспър бе забелязал, че нещо не е наред между нея и Зак, явно проблемите им бяха доста сериозни. Откак се върна от Калифорния, нещо странно започна да се случва във връзката им. И не бе на добро.
Не беше споделяла със Зак за Боби. В крайна сметка нямаше и нищо за разказване, само една целувка, която никога нямаше да се повтори. Защо да го наранява излишно? Нямаше скандали, нито гневни разговори. Нищо.
Но макар да държеше на Зак и да искаше да си върне спокойствието, което я бе поддържало преди сватбата на Ейми, това се оказва невъзможно. Нещо се промени и тя не знаеше как да върне нещата обратно.
— Имаш ли планове за Свети Валентин? — попита тя брат си, като поведе Рейдър към конюшнята.
Дори новият Джаспър не можеше да устои на смяна на темата, щом насочваше разговора към него.
— Аз ли? — нацупи се той. — Не. Ще празнувам с печени картофи и ръгби по телевизията.
Мили го съжали.
— Защо не дойдеш да вечеряш с мен и Зак? — предложи тя.
— На Свети Валентин? — нетактично се засмя той. — Не се обиждай, Мили, но не съм толкова отчаян.
След дългия горещ душ, който отпусна напрегнатите й мускули и прогони студа от костите й, Мили застана гола пред огледалото. Вторачи се критично в гърдите си, като ги повдигна една по една. Въпреки връщането на фигурата й, все още бяха по-малки, отколкото й се искаше.
Зак винаги й повтаряше, че е красива. Харесваше тялото й такова, каквото си бе. Искаше й се да върне часовника назад и отново да се радва на любовта му както преди. Преди сватбата на Ейми. Преди да срещне Боби. Преди целувката.
Но онази нощ, когато Боби се отдалечи с коня си от нея, някой сякаш накълца сърцето й на парчета.
Имаше право да й е ядосан. Трябваше веднага да му каже за Зак. Но обзета от страстта в онзи момент, когато най-после се отпусна в ръцете му, това й се стори маловажно. В сравнение с любовта й към Боби, Зак бе кръгла нула.
Това бе ужасната истина. Дори не се сети за Зак. А това я караше да се чувства виновна сега.
Мота се из Хайуд до три сутринта, очаквайки завръщането на Боби. Но той не се върна. Накрая отиде до хотела, за да си събере багажа и да поспи малко преди обедния си полет. Всичките й обаждания до Боби на следващия ден останаха без отговор. Накрая му прати извинително съобщение, помоли го да й се обади, за да му обясни, и се качи на самолета по-тъжна от когато и да било преди.
Той не й се обади. И макар сърцето й да бе разбито, Мили бе прекалено горда, за да се моли. Не можеше да направи нищо друго, освен да се върне към обичайния си живот. Да забрави за случилото се.
Разбира се, веднага трябваше да се обясни със Зак и да сложи край на връзката им. Знаеше го. Но комбинацията от нежеланието да го нарани, самотата й и страхът от разправии я спря. Никога не успя да намери подходящ момент за това.
Просто се опита да живее, сякаш нищо не се бе случило. Но бе невъзможно. Всеки път, когато Зак я докоснеше, мислеше за Боби.
Подобно предателство бе ужасно и непростимо. Но продължаваше да го прави.