— И какво, ако съм решил? — настръхна Джаспър. — Нямаш монопол върху всички красиви момичета.
— Добре, добре. Няма защо да се обиждаш — отвърна Роби изненадано и усмивката му се стопи. Сесил Локуд Гроувс бе свестен човек, но синът му очевидно бе задник. — Просто водех приятелски разговор — довърши той.
— Кретен — промърмори Джаспър, когато Роби се отдалечи.
Просто разговор, а? Очевидно и той си падаше по Рейчъл, но не бе достатъчно мъж, за да го признае. Е, майната му. Мазното копеле нямаше да спечели и това надбягване, не и ако той самият успееше да направи нещо по въпроса.
Сърцето му се сви, когато видя майка си да говори оживено със семейство Дилейни. Линда беше ужасен сноб и вечно се мъчеше да се залепи за някоя титулувана особа. Сър Майкъл Дилейни бе роден в Барнсли и бе спечелил титлата си благодарение на текстилната си империя, но все пак притежаваше титла, а по наследство и дъщеря му. Линда винаги бе смятала омразата между Мили и Рейчъл за пубертетска дивотия и не възнамеряваше подобно нещо да я лиши от компанията на семейство Дилейни.
Линда махна ентусиазирано на Джаспър и окуражи лейди Дилейни да направи същото, преди да се отправи обратно към ложата на кралицата. Господи, изглеждаше невероятно. Дори от това разстояние Джаспър не можеше да не забележи лимоненозеления й костюм и подходящата шапка. За съжаление любовта на Линда към сина й бе едностранна. Той бе наясно, че трябва да е мил с нея, особено ако искаше да запази издръжката си, но винаги бе намирал публичните й изяви на обич ужасно засрамващи.
Какво, по дяволите, правеше тя тук? Не трябваше ли да е в Лондон, където да подрежда цветя или нещо друго за тъпия бал на Мили?
Джаспър стисна зъби и й махна, като се молеше наум майка му да не извърши някоя дивотия, която да провали свалката с Рейчъл.
Слава Богу, скоро бе разсеян от тревожните си мисли от гласа на стюарда.
— Заемете местата си, моля!
Вълнение обзе всички в претъпкания хиподрум чак до хълма, където семейства, местни ентусиасти и купища ухилени ирландци си бяха купили най-евтините билети. Джаспър се опита да потисне нервното ръмжене на червата си и се отправи към старта с останалите девет жокеи. Някои от конете вече се бяха запенили от възбуда. Други, като Мариголд, стояха спокойно и изглеждаха незаинтересовани като кралицата на вариететно представление.
Шибан ирландски боклук, изруга Джаспър мрачно. Няма да е лошо да се раздвижи най-после.
Внезапно вратите се отвориха и конете се понесоха напред. Джаспър едва чуваше крясъците на тълпата, които се опитваха да заглушат тропота на копита.
За съжаление неочакваната бързина на Мариголд го завари абсолютно неподготвен.
— Мамка му! — изкрещя Джаспър, когато левият му крак се изплъзна от стремето и той се наклони опасно на седлото. Едва не падна от кобилата, но все пак успя да си възстанови равновесието. — Мамка му! — повтори той вбесен.
Докато си поеме дъх, вече бе загубил важни секунди. Усещайки загубата на концентрация и контрол у ездача си, Мариголд започна да препуска по-спокойно. След няколко секунди Джаспър видя как сивата кобила на Роби го подмина отляво и се присъедини към водачите, докато той и Мариголд изостанаха към последните.
— Хайде, кучко! — изрева и плесна животното с камшика.
По-чувствителен и добър жокей би успял да намери начин да накара коня да запрепуска по-бързо, но дивите крясъци на Джаспър, придружени от непрестанното плющене на камшика, имаха обратен ефект. Преди да се осъзнае, вече бяха изминали първата миля от пистата. Докато стигнат до последната дължина, бе останал на девето място.
Замаян от безсилие и разочарование, Джаспър спря кобилата навреме, за да чуе как обявяват Роби Пембъртън за победител с дължина и половина.
Заля го вълна от дива завист, докато гледаше как съперникът му се отправя бавно към мястото на победителя, като отговаряше едносрично на въпросите на репортерите. Роби не си падаше по емоционални изблици. Беше жокей от старата школа — силен и мълчалив, обичан и от жените, и от собствениците на коне.
А сега, след като две от кобилите му вече имаха по три корони, сигурно съвсем се бе надул, помисли си Джаспър ревниво. Мазното копеле!
Джаспър се върна мрачно в конюшнята, където скоро бе приклещен в ъгъла от отчаяния Маркъс О’Райли и Доминик Бийл, треньора на Мариголд.
— Кофти късмет — каза Маркъс разочаровано, като потупа Мариголд по врата. — Е, направи най-доброто, което можа, синко.