Дебел, весел ирландец, който притежаваше състезателни коне просто защото ги обичаше и гледаше на победите в надбягванията като на глазурата на тортата, Маркъс нямаше навика да се нахвърля върху жокеите си, независимо колко зле се бяха представили. Пък и три от най-добрите му жребци бяха дадени за разплод на Сесил Локуд Гроувс и той не искаше да си създава проблеми със сина му.
— Късметът няма нищо общо с това.
Дом Бийл, който бе наблюдавал надбягването, стиснал глава с ръце, бе побеснял, докато гледаше как месеци усилена работа отиват по дяволите заради този смотан жокей и определено не беше склонен да прости лесно като шефа си. За разлика от Маркъс, той тренираше състезателни коне, защото обичаше да печели и често се караше с много по-опитни от Джаспър жокеи, ако изпълнението им не бе на висота.
А представянето на Джаспър бе кошмарно.
— И ти се наричаш жокей? Сляпата ми баба щеше да язди по-добре от теб — изсумтя Дом. — Не си вече в детския ездачески клуб, моето момче. Това е шибаният Епсъм. Ти си пълна трагедия. И в случай че се чудиш, просто забрави за шибания Сейнт Леджър — добави той, като поклати глава отвратено. — Мили Боже!
— Е, стига, Дом, успокой се — каза Маркъс. — Сигурен съм, че момчето направи каквото можа.
Джаспър бе яркочервен от гняв, срам и умора. Забеляза, че Рейчъл се приближава към него. Острите токчета на ботушите й потъваха в тревата при всяка крачка. Сърцето му се сви. Последното, което искаше, бе Рейчъл да види как Дом Бийл му се кара като на дете, направило беля.
За щастие, тя бе спряна от някакъв репортер, който искаше да чуе мнението й за надбягването и изпълнението на Пембъртън. Макар да не бе яздила днес, Рейчъл вече си бе създала репутация на сериозен състезател и спортните журналисти я цитираха често. Разбира се, всички я обожаваха, отчасти заради красотата й и отчасти защото бе дъщеря на сър Майкъл Дилейни.
Добрите жокеи не се срещаха често. А красивите бяха като самородно злато.
Докато Рейчъл бе заета с репортера, Линда, която приличаше на захаросан бонбон в лимоненозеления си костюм, си проправи път към Джаспър.
— Скъпи — каза тя, като го погледна със съчувствие и обич. — Какъв лош късмет.
За първи път Джаспър се зарадва да види майка си. Дори на Бийл щеше да се наложи да потисне гнева си в присъствието на дама.
— Сигурно си абсолютно скапан — добави тя.
— Здравей, мамо — поздрави я той, като се смъкна от седлото и обърна гръб на треньора, за да я целуне. — Не очаквах да те видя тук. Не трябваше ли да си в Лондон, където да подготвяш нещата за вечерта?
— Да, всъщност трябваше да съм там — отвърна тя, като го погледна изпод бретона си с обожание.
Все още привлекателна, макар и не в първа младост, Линда бе слаба и благословена с естествена младежка кожа. За съжаление бе склонна да съсипва дареното й от природата с тежък грим и с грешката да вярва, че името на известен дизайнер може да оправдае ярък и вулгарен костюм като чудовищното творение на Джин Мюр, с което се бе издокарала днес.
— Но не можех да пропусна първата ти класическа езда, нали? — нежно добави тя. — Баща ти трябваше да остане във фермата с някакъв ужасен клиент, но семейство Дилейни любезно ме поканиха да се присъединя към тях. О, здравей, Маркъс. Как си, скъпи?
Обръщайки се към Маркъс, Линда ловко, макар и несъзнателно, успя да изтика разгневения Доминик още по-настрани. Най-после той се отдалечи, тъй като не можеше да изтърпи любезностите и въздушните целувки. Джаспър въздъхна облекчено.
След миг Рейчъл се присъедини към малката групичка и обви ръце около Джаспър обичливо като загубено кученце, завърнало се при господаря си. Очевидно Джаспър не трябваше да се тревожи. Кошмарните му копринени одежди и ужасното му изпълнение не бяха отблъснали Рейчъл.
— Добре ли си? — попита тя, като го стисна за ръката. — Сигурно си ужасно разочарован.
— Да, бях — отвърна той, като сниши глас, за да не бъде чут от Маркъс. — Проклетата кобила си сложи спирачка още в самото начало. Не можех да направя абсолютно нищо.
Ако Рейчъл не бе съгласна с мнението му, не го показа. Джаспър я придърпа към себе си и се ухили многозначително.
— Започвам да се чувствам по-добре. Много по-добре.
Той потърка вътрешната част на китката й и усети как пулсът й се ускорява от желание. Е, лесно щеше да се справи с нея.
— Искаш ли да се разкараме оттук? — прошепна в ухото й, като плъзна ръка под роклята.
— Разбира се — засмя се тя. — Започвах да си мисля, че никога няма да ме попиташ.