— Слизай долу и ме чакай в колата — нареди й Линда с леден тон.
Смехът на Мили след всички неприятности тази вечер бе последната капка.
— Погледни се само! — извика Линда, разтреперана от гняв. — Някога изобщо помисляла ли си за друг, освен себе си?
Мили не посмя да я погледне в очите. Улови погледа на Хари за момент и той й се усмихна приятелски. Но нямаше смисъл да търси подкрепа от него или от когото и да било друг. Нищо вече не можеше да я спаси.
— Баща ти ще научи за това, госпожице. Веднага щом се приберем у дома — изсъска Линда, после реши да нанесе смъртоносния си удар. — И можеш да забравиш за работата си в конюшните до края на лятото. Докато не се научиш как да се държиш прилично, няма да се доближиш до кон.
Мили се ококори ужасено. До края на лятото? Майка й не говореше сериозно, нали?
— Съвсем сериозна съм, Мили — заяви Линда с тон, от който кръвта на дъщеря й замръзна. — От утре конюшните са затворени за теб.
5.
Погребението на Ханк Камерън беше най-величествената гледка, която някой бе виждал в Солванг от повече от четиридесет години.
Каубои от целия щат пристигнаха да поднесат съболезнованията си и да почетат смъртта на починалата калифорнийска легенда. Репутацията на стареца бе нараствала с годините, въпреки уединения му начин на живот. Образът на Ханк Камерън, последния от истинските каубои, очевидно бе вкоренен дълбоко в съзнанието на хората.
Веднъж майката на Боби в рядък пристъп на мъдрост му бе казала, че хората са превърнали в идол Ханк, защото се нуждаят да вярват в нещо. Имаха потребност от герой, който да ги подкрепя, докато гледат как традиционната им западняшка култура неизбежно изчезваше. В наши дни, когато ставаше дума за каубои, всички си представяха холивудската версия — Клинт Истууд, Джон Уейн или мъжа от рекламата на „Марлборо“. Някои обичаха да се понесат към северната част на щата в джиповете си, настанили прехранените си деца на задната седалка, и да прекарат уикенда в туристическо ранчо, където западняшката култура им бе поднасяна на табла, придружена от каубойска шапка и порция ребра. Но истинските каубойски традиции, които някога бяха сърцето на долина Санта Инес, вече бяха почти мъртви. Ханк Камерън и ранчото му Хайуд бяха последните бастиони на обичания, но изчезващ свят.
Скован в официалния черен костюм и вратовръзка Боби не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствал толкова неудобно. И сякаш жегата и дразнещите дрехи не бяха достатъчни, та бе непрестанно измъчван от чувството, че всички го наблюдават внимателно и го чакат да излее скръбта си.
Какво искаха от него, за Бога? Всички знаеха, че не се бе разбирал с баща си. Но все пак Боби се страхуваше, че се проявява като безсърдечен, тъй като виждаше как абсолютно непознати хора бършат насълзените си очи, докато самият той не можеше да изстиска и една сълза.
Не защото нямаше чувства. Но просто тези чувства бяха прекалено объркани — смесица от мъка и облекчение, гняв и съжаление пулсираха в главата му. На всичкото отгоре Боби бе истински син на баща си и не бе свикнал да показва какво става в душата му.
— Не бъди толкова суров към себе си — каза му Маги Макдоналд, като го хвана под ръка, докато се връщаха към ранчото след разотиването и на последните опечалени. — Всеки проявява мъката си по различен начин. Не е задължително да плачеш.
Боби й се усмихна с благодарност. Маги отдавна се бе превърнала в нещо като майка за него. Той все още обичаше Даяна, тъй като притежаваше същия бунтарски неспокоен дух като нея, а и двамата се бяха сближили през последните години, но бе хубаво да си има и втора майка, която му осигуряваше стабилността и мъдростта, които липсваха на първата.
— Ръководенето на ранчото ще бъде достатъчно предизвикателство за теб и без да се тревожиш какво говорят хората — настоя тя. — Пък и хората разбират, Боби. Повече, отколкото си мислиш.
— Предполагам, че е така — отвърна той със съмнение в гласа.
Вероятно заради факта, че през по-голямата част от живота си бе самотник и аутсайдер, той не споделяше вярата на Маги в хората. Ала все пак тя бе права за едно — Хайуд щеше да е страхотно предизвикателство. Заради подготовката за погребението не бе имал време да погледне счетоводните книги, нито да обмисли стратегия за подобряване на западащото ранчо.