За съжаление, Уайът не можеше да каже същото за собствения си син.
— Според мен — заговори Боби, като се помъчи да сдържи емоциите си, — имаме два избора. Или да продължим по същия начин, като се опитваме да подобрим бизнеса с говеда…
— И да фалираме — довърши Уайът вместо него.
— И да фалираме — съгласи се младият мъж. — Или да опитаме нещо ново.
— Хм — реши да го подкачи Уайът. — Това ново нещо да не е свързано с обучението на чистокръвни коне?
— Почти улучи — ухили се Боби. — Но не съвсем.
— Така ли? — изненада се Уайът.
— Състезателни коне — обясни Боби.
— И какво ще направим?
— Ще ги обучаваме. Но не чистокръвни коне. Каубойски състезателни коне. Те са отговорът.
— На какво? — попита Уайът. — Престани да ми задаваш гатанки. Прекалено стар съм за тях.
Боби му метна юздите и скочи на земята. Заразхожда се напред-назад, като размахваше развълнувано ръце, докато говореше.
— Мислих много по въпроса. Още откакто чух новината във Франция… за татко — добави, като отметна косата от очите си и погледна Уайът решително. — И осъзнах нещо. Имам нужда да обучавам коне. Нуждая се от това, Уайът. Както се нуждая от въздух и вода. Това не е само професията ми. Това съм аз.
— Знам го — нежно отвърна Уайът. — Всички го разбираме, момчето ми.
— Е, татко не го проумя. Никога не ме разбра. И не одобряваше избора ми. А това е проблем.
— Какво имаш предвид?
— Мога да отворя конюшня за чистокръвни коне още утре — обясни Боби. — Но знам, че татко ще се обърне в гроба.
Уайът се засмя.
— Говоря сериозно — каза Боби. — Никога не бих могъл да оскверня паметта му по този начин. Независимо какво си мислят за мен хората, просто не бих могъл да го направя.
Уайът замълча. Боби беше по-добър син, отколкото Ханк се бе проявил като баща, това бе съвсем сигурно. Лоялността му, дори след смъртта, към човек, който никога не се бе държал мило с него, беше трогателна.
— Затова се спрях на каубойските състезателни коне — продължи Боби. — Вярно, не са говеда. Но надбягванията са каубойски спорт, нали? Никой, дори татко, не може да каже, че забравям корените си или излагам семейството си, ако тренирам състезателни коне. А в този бизнес има сериозни пари.
— Сигурен съм, че е така — кимна Уайът. — Но не забравяш ли нещо важно?
Боби го изгледа с недоумение.
— Парите — подсказа му Уайът. — Бездруго сме ей толкова близо до фалит — вдигна палеца и показалеца един до друг, за да покаже миниатюрното разстояние между сегашното им положение и банкрута. — Откъде планираш да вземеш пари, за да започнеш нов бизнес? А като изключим разкопаване на ранчото за търсене на петрол…
Боби го погледна ужасено.
— Само през трупа ми!
— И през моя — усмихна се Уайът. — И през моя. Но за нов бизнес имаш нужда от пари, Боби. Не си обмислил проблема внимателно.
— Разбира се, че съм — изтъкна Боби арогантно, като хвана юздите, изкатери се на седлото и потупа коня нежно по врата.
Уайът си помисли, че Боби вече бе мъж, но около конете все още приличаше на влюбено десетгодишно хлапе.
— Ще приключа с ангажиментите си до края на годината и ще спестя малко пари. Предстои ми работа във Флорида, после осем седмици в Англия. Някакъв лорд ми предложи цяло състояние, за да поработя с две от жребчетата му.
— Това е чудесно — каза Уайът, като се опитваше да прозвучи ентусиазирано. — Но все пак смятам, че не можеш да събереш необходимата сума. Шестмесечна заплата не може да купи коневъдна ферма. А и бездруго дължим на банката сумите, които ще спечелиш. Точно това се опитвам да ти обясня.
— Добре, тогава ще си намерим партньор — отвърна Боби спокойно. — Инвеститор. Някои от собствениците, за които съм работил, имат повече пари от Господ. Все някой от тях ще ме подкрепи. Лесна работа.
Уайът се опита да потисне тревогата си. Самоувереността на младите бе хубаво нещо, но не можеше да замести опита. Очевидно фантазията на Боби за обучаване на състезателни коне в Хайуд се бе настанила трайно в главата му като идеалното разрешение на проблема и му позволяваше да следва мечтите си, като същевременно остане верен на традициите на семейство Камерън. Но да включиш непознат в бизнеса бе сериозна стъпка.