— Слушай — предупреди го Уайът. — Не съм против идеята. А и, както казах, вече ти си шеф. Но мисля, че трябва да обсъдим въпроса по-сериозно. Вкарването на инвеститор в Хайуд ще те изложи на доста рискове. Партньорствата често са опасни, Боби. Нещата се объркват понякога.
— Нещата вече са се объркали — отбеляза Боби. — Фалирали сме.
Уайът въздъхна. За съжаление, не можеше да спори с това.
— Успокой се — ухили се младежът. — Може да не съм каубойска легенда като баща си, но познавам конете. И знам как да се възползвам от това. Довери ми се.
— Не става дума за доверие — започна Уайът.
Но Боби не го слушаше. Вече бе сръгал коня си в ребрата и галопираше надолу по стръмния хълм с шеметна скорост, оставяйки управителя на ранчото да си говори с прахта зад него.
В Хайуд кипеше оживен труд. Работниците тичаха напред-назад като мравки от оборите до хамбара, конюшните и офиса, като се опитваха да свършат колкото се може повече, преди да се стъмни.
Тара, по-голямата от дъщерите на Макдоналд, отговаряше за телефона в претъпкания бивш хамбар, който служеше за офис на ранчото. Проклетият телефон бе звънял упорито цял следобед. Обаждаха се най-вече ядосани или разтревожени кредитори, които искаха да говорят с Уайът, или корпоративни инвеститори, молещи за среща с Боби. Семейство Камерън може да се бе зарекло никога да не експлоатира нефтените запаси на Хайуд, но останалата част от света не бе готова да се откаже лесно от борбата. Прочутият инат на Ханк бе пропъждал всички, освен най-упоритите компании. Но смъртта на стареца бе отворила нова страница и сега всеки инвеститор в нефтения бизнес от Канада до Тексас се опитваше да е първият, направил на новия собственик на Хайуд неустоимо предложение.
Тара се усмихна изморено, когато видя Боби и му махна да седне и да я изчака да се отърве от поредния досадник.
— Ще му предам, господин Махони. Обещавам ви. Не, не мисля, че има смисъл да се обаждате по-късно. Не го очакваме да се прибере до късно през нощта. Да, ще му предам да ви се обади утре сутрин. Да. Обещавам ви.
Тя остави слушалката, облегна се на стола и прокара пръсти през косата си.
— Господи, Боби — поклати глава младата жена. — Няма да повярваш каква лудница е днес. Телефонът направо откачи.
— Представям си — усмихна се той.
Тара беше две години по-малка от него и Дилън, но винаги я бе чувствал като по-голямата си сестра. Не толкова красива като Съмър и по-набита от нея, Тара бе разумната в семейството. Нежна и мила, тя бе оптимист като брат си и бе наследила най-добрите качества на родителите си — хладнокръвието на Маги и спокойствието на Уайът, като бе добавила към тях собственото си чувство за хумор. Може да не беше най-сексапилното момиче в света, но бе невероятно забавна и никога не й липсваха гаджета. Също като всички останали в Хайуд, Боби я обожаваше.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита той.
Тара поклати глава и му подаде напечатан лист със заглавие „Съобщения“.
— Записах най-важните. Човекът от „Уелс Фарго“ търси татко два пъти.
Боби потръпна. Уайът тъкмо му бе обяснил как банката тропа на вратите на ранчото още от деня, когато съобщиха за погребението. Ако търсеха поредната вноска, нямаха късмет. Поне докато Боби не си получеше парите от работата за Паскал Бремо.
— Кажи им, че отсега нататък ще трябва да говорят с мен — каза Боби, като се настани на стола и качи крака на бюрото.
Въпреки всички проблеми, пред които бяха изправени, започваше да осъзнава, че да си шеф си има и положителна страна.
— А после им кажи, че съм заминал. За неопределено време — добави. — Нещо друго?
— Всъщност, не — отвърна Тара, като разтърка уморените си очи. — Пасмина адвокати, купчина нефтени компании.
Боби размаха ръка нетърпеливо, сякаш отпъждаше досадна муха.
— А, обади се и човекът от родеото. Става дума за онзи бик.
— Мамка му, съвсем забравих — изруга Боби.
Повечето бикове приключваха живота си като нискокачествено месо, но от време на време Хайуд пенсионираше най-агресивния си и здрав мъжкар и го продаваше на местното родео, където някой лунатик рискуваше живота и здравето си в опити да го язди.
— Изпратиха ли човек да го вземе?
— Дилън е там — ухили се Тара. — Двамата с Уили опитваха да го приберат в обора цял следобед и сега бикът е бесен.