— Къде ще го водиш? — попита Мили.
— Във ферма „Сидърбрук“ — отговори Сесил.
„Сидърбрук“ беше от конкурентите им на около тридесет километра от Нюуелс.
— Ан Вос-Мензис възнамерява да го купи — обясни той, после поклати глава разочаровано. — Всъщност би трябвало да кажа, че възнамеряваше да го купи. Ще се наложи да й обясня какво се случи и да се извиня, че няма да отидем. Хайде, ела — каза, като я прегърна и я поведе към къщата.
Независимо от всичките им разправии заради ездата на Мили, Сесил обожаваше дъщеря си и през изминалите две седмици бе нещастен като нея, когато я виждаше как се отправя към Кеймбридж всяка сутрин.
— Първо да звъннем на дъртия дракон, а после ще ти направя закуска.
Кухнята на Локуд Гроувс бе отчасти място за семейни сбирки и отчасти офис. Купчини с документи, свързани с конете, отрупваха старата дъбова маса. Пожълтели екземпляри от „Рейсинг Поуст“ лежаха на пейката пред прозореца и по малкото празно пространство по бюфетите, което не бе покрито с готварските книги на Линда или буркани с екзотични подправки. Тя беше страхотна готвачка — друго женско умение, което дъщеря й не бе успяла да наследи. Сесил бе допускан до любимата кобалтовосиня печка на Линда само когато приготвяше една от прочутите си неделни закуски.
Момичето го загледа как, притиснал стария телефон до ухото си, се захвана да разбива яйцата в купата, докато се опитваше да успокои проклетата Ан Вос-Мензис. Усмихна се, припомняйки си съдбовната неделна утрин, когато баба Мелън, претенциозната и надута майка на Линда, бе взела буркан с нещо, което смяташе за белтъци, и го бе изсипала в купата за разбъркване, миг преди ужасеният Сесил да влезе в кухнята и да й съобщи, че току-що е съсипала сперма на стойност двадесет хиляди лири от един от най-добрите му жребци. Това бе последният път, когато баба Мелън приготви закуска в Нюуелс и посмя да погледне чиния с бъркани яйца.
— Глупав дърт прилеп — изсумтя Сесил, след като затвори телефона, и изсипа яйцата в тиган с разтопено масло.
Проклетата госпожа Вос-Мензис не бе приятна и в най-добрите си моменти, а сега бе побесняла заради проблема с Рейдър.
— Наруга ме страхотно — добави Сесил. — Не съм виновен, че конят не иска да пътува.
— Разочарован ли си? — попита Мили, като отряза две дебели филии пълнозърнест хляб и отвори бюфета, за да извади чинии.
— Не — ухили се баща й. — Бездруго не ми се искаше да го продавам. Първите му отрочета не бяха фантастични, но си мисля, че с подходящата кобила…
Мили обичаше начина, по който баща й обвиняваше кобилите, ако потомците на някой от жребците му се окажеха разочарование.
— Както и да е, скъпа, как са нещата при теб? — той сипа димящите яйца в две чинии и ги поръси с черен пипер, преди да ги остави на масата триумфално и да се настани до дъщеря си. — Как върви при Мадлин Хауърд?
Момичето завъртя очи.
— Ужасно — отговори с пълна уста. — Не можеш ли да направиш нещо по въпроса? Да помолиш мама да отстъпи малко? Наистина е кошмарно, татко. Класовете по аранжиране на цветя са достатъчни да те накарат да загубиш желанието си за живот.
Сесил сви рамене и се нахвърли върху закуската си.
— Сама си си виновна.
— Знам — съгласи се Мили. — Но чак пък аранжиране на цветя? Достатъчно лошо е, че не ми позволяваш да яздя, но да ме караш да аранжирам проклети петунии във вази и да подреждам маси? Не сме в деветнадесети век. Кралица Виктория вече не е на трона.
Сесил се засмя на негодуванието й и циничния тон, типичен за всички тийнейджъри в наши дни, резултат от постоянната телевизионна диета с американски комедии и австралийски сапунени опери. От време на време Мили го подлудяваше, особено когато ставаше дума за ездата й, но не можеше да не се възхити на упоритостта й. Самият той не се предаваше лесно, но пък дъщеря му изобщо отказваше да се предаде.
Освен това обожаваше бързината, с която Мили даваше отговор на абсолютно всичко.
— Наистина разстрои майка си — настоя той. — Балът означаваше страшно много за нея. И го направи заради теб.
— Знам — кимна Мили. — Разбирам, че мама е ядосана. Но този курс е средновековно мъчение. И от петнадесет дни не съм се доближавала до кон.
Тя наблегна на думата „дни“ по начина, по който затворник би произнесъл „години“. Все пак може би наказанието й бе достатъчно. Седнала срещу него с рошавата си коса и издокарана във вехтата пижама на сини райета, Мили изглеждаше като дванадесетгодишно хлапе. Сесил усети как решителността му се изпарява.