От една страна, раната бе наистина дълбока. Но от друга, Кравиц очевидно искаше животното да се състезава в предстоящото надбягване в Кентъки Оукс. Беше докарал Боби специално, за да подготви кобилата. Ако Шон я изключеше сега, щеше да прати по дяволите стотици хиляди долари от инвестицията на Кравиц.
— Не знам — отвърна той, като поклати глава. — Ако й сложим лапа и я оставим да си почива тази седмица, а после й направим физиотерапия, може и да успее да се състезава.
— Разбира се, че ще успее — рязко се намеси конярят. — Става дума за дребна драскотина, за Бога. Я ме оставете на мира.
Боби се изправи и сви рамене. Нямаше начин кобилата да участва в надбягването. Но в крайна сметка това не бе негов проблем, нито пък отговорност. Съжаляваше коняря, който вероятно щеше да бъде уволнен въпреки твърденията му, че е невинен и се е грижил добре за животното. Но не можеше да направи нищо.
— Ти решаваш — обърна се към Шон, като взе шапката си и я сложи на русата си глава. — Но аз няма да я тренирам. Ще уведомя Кравиц довечера.
Боби излезе в двора, като остави Шон и коняря да се разправят насаме. Разкърши врата си, който изпука силно. Беше адски разочарован. От седмици очакваше с нетърпение да започне да тренира кобилата. Жребците, с които бе работил в Дубай през последните две седмици, не бяха нищо особено, макар собствениците да му бяха платили щедро за усилията.
Огледа се наоколо и се зачуди колко ли бе похарчил Кравиц за това място през последните десетина години. Двадесет милиона? Тридесет? „Манли Фолс“, кръстена на любимия къмпинг в Монтана, където Кравиц прекарвал лятото като дете, беше от фермите, за които по-скромните собственици само можеха да си мечтаят. Не притежаваше нищо от естествената красота на ранчо като Хайуд. Мястото бе проектирано да функционира колкото се може по-добре, с конюшни и обори с климатици, дълги отсечки за галопиране, заслонени от кошмарното слънце във Флорида с грижливо посадени редици палми. Дългите бели сгради с вид на болници приличаха на Боби повече на фабрики, отколкото на коневъдна ферма. Но все пак имението бе впечатляващо.
И каквото и да правеха в „Манли Фолс“, очевидно вършеше работа. Кравиц имаше двама победители в дербито в Кентъки, както и в Дюхърст, Ага Хан и Европа. Беше притежател на коне, с когото трябваше да се съобразяваш. Поканата да работиш с един от конете му бе привилегия и Боби го знаеше.
— Ще й дам още един ден — каза Шон, като се присъедини към него.
— Загуба на време — отвърна Боби. — Няма да се възстанови за състезанието и ти го знаеш. Болката й е ужасна.
— Не е толкова измъчена, колкото ще бъда аз, ако Джими разбере, че съм идвал тук днес — ухили се Шон, като прокара пръст по врата си и започна да издава гърлените звуци на човек, давещ се в собствената си кръв.
Боби се засмя. Познаваше Шон от години и винаги се бяха разбирали чудесно, макар че ирландецът бе по-дебелоглав и от него, когато ставаше дума за коне. Бе на мнение, че състезателният кон е инвестиция, а не любимо животно. Работата му беше да лекува конете и да ги изпрати на пистата, а не да ги глези.
Боби го наричаше „безсърдечно копеле“. Шон пък му отвръщаше със „сантиментален глупак“. Но се уважаваха взаимно и приятелството им не бе за пренебрегване.
— Както и да е, стига толкова за работата — смени темата ирландецът. — Все още възнамеряваш да останеш тук за купона довечера, нали?
Един от най-големите меценати на поло мачове в Палм Бийч правеше страхотен купон вечерта и всички от „Манли Фолс“ бяха поканени. Повечето служители бяха полудели от вълнение. Шон, който току-що бе пристигнал в града, не бе поканен, но възнамеряваше да придружи Боби. Момичетата в Палм Бийч бяха великолепни и той никога не би пропуснал веселбата.
— Разбира се — отговори Боби провлечено.
Откак баща му почина, бе потиснат и тъжен заради проблемите в Хайуд и бе крайно време да си позволи малко забавление.
— Ако ме помолиш мило — добави той ухилено, — може дори да ти оставя едно-две момичета.
— Ха! — изсмя се Шон. — Сякаш имаш шанс срещу ЛМО.
— ЛМО? — озадачи се Боби.
— Любовна машина О’Фланегън — отговори Шон, като повдигна вежди в стил Джеймс Бонд.
Боби избухна в смях.
„Любовна машина“ може да звучеше пресилено, но с черната си къдрава коса, дълбоки сиви очи и съблазнителен ирландски акцент, Шон винаги бе привличал жените. Макар само метър и седемдесет и пет, той компенсираше ръста си със самочувствие, а репутацията му на животно в леглото се носеше из цяла Калифорния.