— Осъзнаваш, че си правиш илюзии, нали? — ухили се Боби.
Прекосиха двора и стигнаха до взетото под наем яркочервено БМВ. Шон метна ветеринарската си чанта на седалката и се настани зад волана.
— Ще видим — смигна той. — Залагам сто кинта, че парашутът ми ще се отвори преди твоя.
— О, моля те! — засмя се Боби. — Приемам залога. Просто бъди тук преди седем — надвика той шума от двигателя. — Иначе ще тръгна без теб.
До седем часа, когато потеглиха към купона, по-раншният ентусиазъм на Боби се бе изпарил.
Кравиц не остана доволен, когато му съобщи, че не може да тренира кобилата му и ще си тръгне на следващата сутрин. Неприятният им разговор бе развалил настроението му и макар идеята за момичетата все още да го привличаше, след кратката си дрямка следобед се бе събудил необичайно изморен и потиснат.
Дали стресът, на който бе подложен след смъртта на Ханк, най-после го бе надвил? Каквато и да бе причината, мисълта да си бъбри със сбирщина флоридски запалянковци на поло внезапно му се стори по-страшна от ослепяване.
— Развесели се, за Бога — подкани Шон, като взе поредния завой с шеметна скорост. — Отиваме на купон, а не на погребение.
— Съжалявам — извини се Боби. — Май съм доста разсеян.
— Мечтаеш си за състезателните коне в Хайуд, нали? — пробва да отгатне Шон. — Е, човек никога не знае. Може пък тази вечер да се запознаеш с подходящия инвеститор.
— Съмнявам се — махна с ръка Боби. — Повечето типове, които си падат по поло, не могат да отличат състезателен кон от хамбургер.
Ирландецът се засмя.
— Е, това е вярно — призна той. — Но жените тук са тъпкани с мангизи. Хвани си богата съпруга в Палм Бийч, приятелю, и ще можеш да си купиш колкото коне си искаш. И ще ги откараш до Калифорния с частен самолет!
— Страхотна идея — ухили се Боби.
— Е, ако не стане — добави Шон философски, — можеш поне да изчукаш нещо и да се позабавляваш, нали? В тази ситуация няма губещи.
— Не знам — изсумтя Боби мрачно. — Наистина не съм в настроение.
— Не си в настроение! — извика Шон възмутено. — Какво ти става? О, Господи, не си гей, нали?
— Не — отвърна Боби с негодувание. — Не съм гей. Благодаря ти, че попита. Мили Боже! И то само защото понякога имам импулс, който не излиза от панталона ми.
— Но това не е естествено, нали? — попита Шон сериозно. — Спал ли си с някое момиче откак пристигна тук? Поне едно?
— Шон, тук съм само от два дни.
— Точно така! — триумфално извика ирландецът, сякаш Боби тъкмо бе подкрепил подозренията му. — Престани да хленчиш като бабичка! Купонът ще е забавен. Спомняш ли си забавленията?
Едва, помисли си Боби.
Двадесет минути по-късно, когато влязоха в къщата, всички женски глави се завъртяха към тях. И двамата, издокарани в официални черни блейзъри и загорели от слънцето, изглеждаха по-впечатляващо от хубавите аржентински играчи на поло, които обикновено привличаха вниманието на жените по светските събирания в Палм Бийч. Освен това имаха предимството на свежа кръв, макар че доста от момичетата познаваха Шон.
Агресивна блондинка, чиито огромни гърди бяха стегнати в черния корсаж на рокля от „Гучи“, се нахвърли върху ирландеца в мига, когато влязоха.
— Ти, копеле!
— Дейна — спокойно отвърна Шон. — Радвам се да те видя. Познаваш ли приятеля ми Боби?
— Защо повече не ми се обади? — нацупи се тя. — Чаках две седмици и не чух и звук от теб.
Говореше ядосано, но Боби забеляза леката усмивка в ъгълчетата на устата й. След няколко секунди Дейна вече бе прегърнала Шон през кръста и бе започнала да флиртува. Май „любовна машина“ не бе далеч от истината все пак.
— Обадих ти се, скъпа — възрази Шон неубедително. — Не получи ли съобщенията ми? Както и да е, не се ядосвай. Запознай се с Боби. Той е каубой.
— Каубой, а? — завъртя се блондинката към Боби и го заоглежда безцеремонно като купувач, който си избира нов кон. — Интересно — промърмори. — Е, какво те води в Палм Бийч, каубой? Да не си се загубил?
— Не — отговори Боби, без да се усмихне.
Флиртовете го отегчаваха — не виждаше смисъла в тях. А и бездруго нямаше желание да чука Дейна. Не се вълнуваше от гигантски гърди, а останалата част от нея не бе нищо особено.