Но независимо от всичко това Боби не му бе почитател. Той самият може и да бе женкар, но никога не би наранил някого по начина, по който Джими бе постъпил с бившата си съпруга. Мръсникът очевидно вярваше, че ако имаш достатъчно пари, можеш да нарушаваш правилата, които се отнасяха за останалите обикновени простосмъртни. Почтеността и лоялността също бяха сред тези правила. Някъде по пътя към успеха Джими бе опериран от съчувствие и съжаление, а Боби нямаше време за такива хора.
— Винаги ли подслушвате разговорите на хората, господин Прайс? — попита младежът с леден тон.
Дори Джими да се обиди от резкостта му, не го показа.
— Разбира се — сви рамене той. — Ако са достатъчно интересни. Щом не искаш хората да те слушат, хлапе, дръж си устата затворена. Особено когато става дума за конете на шефа ти. Ако работеше за мен, щях да те уволня заради дрънкането ти.
Боби стисна устни отвратено, когато видя как Джими грабна парче пилешко с дебелите си като наденици пръсти и го натъпка в лакомата си уста. Дори начинът, по който дъвчеше, бе гнусен. Как ли го търпеше Шон?
— Кравиц не ми е шеф — възрази той заядливо. — Работя за себе си. А, повярвайте ми, господин Прайс, в ада ще настъпи студ и мраз, преди да се съглася да работя за вас.
Барти се засмя нервно. Винаги беше харесвал хлапето на Камерън, но понякога то можеше да е най-лошият си враг. Джими Прайс не беше от хората, които би си пожелал за врагове, особено ако живееш в Калифорния и имаш амбиции в състезателния бизнес.
— Съжалявам за баща ти — намеси се Барти, като бързо промени темата.
— Благодаря — кимна младежът.
При други обстоятелства би споделил с Барти неспособността си да тъжи истински за Ханк и проблемите, пред които бе изправен Хайуд. Под елегантната си и суха външност Барти беше мил и чувствителен човек и Боби чувстваше, че би го разбрал. Но проклет да бъде, ако покаже уязвимостта си пред Джими Прайс. Познаваше го само от двадесетина секунди, но всичките му предубеждения към него вече бяха потвърдени.
Той бръкна в джоба на сакото си и извади една от новите визитни картички, които Тара му бе направила още докато беше във Франция, и я подаде на треньора Барти.
— Заминавам за Англия през следващите дни — каза. — Но ми се иска да поговорим, когато се върна. Ето номерата ми.
Възрастният мъж кимна и прибра картичката.
— До Коледа ще съм затрупан с работа в ранчото, затова не съм сигурен кога ще мога да дойда до Кентъки…
— Ранчото? — внезапно наостри уши Джими. — Коневъд ли си, синко?
— Боби е от старо каубойско семейство — обясни Барти. — Баща му, Бог да го прости, почина преди няколко седмици и момчето пое ранчото. Чувал съм, че е едно от най-красивите имения на Западното крайбрежие.
Боби кимна с благодарност за комплимента.
— Каубой? — изсмя се Джими презрително, запали пурата си и духна дима право в лицето на младежа. — Шегуваш се, нали? Стада говеда, обори и такива глупости? Още ли се прави?
Боби усети как ръцете му неволно се свиха в юмруци. За кого, по дяволите, се мислеше този задник?
— Да, господин Прайс, точно така — ледено отвърна той. — Защо? За смешно ли го намирате?
Едно бе те двамата с Дилън да се оплакват от фермерството и да си говорят, че в живота има и друго, освен отглеждането на стада. Но нагъл тип като Прайс да обижда каубойската култура бе съвсем друга работа.
Джими забеляза агресивността на Боби, но не се плашеше лесно. Дръпна силно от пурата и издиша дима през ноздрите, преди да отговори.
— Предполагам, че го намирам за отживелица. Тук в Палм Бийч не можеш да срещнеш много каубои, нали, Барти? Освен ако не броиш строителните предприемачи.
Отметна червенокосата си глава назад и се засмя, безсрамно впечатлен от собствената си духовитост. Тлъстите му бузи се затресоха като бузите на Джаба Хътянина.
— Ще ти се обадя — каза Бари, който разумно бе пристъпил между двамата мъже, преди да се стигне до удари. — Веднага щом се върнеш от Англия. Става ли?
— Да — кимна Боби, като отстъпи назад, но си позволи да хвърли последен презрителен поглед на Прайс, преди да си тръгне. — Непременно го направи.
След няколко минути Шон се появи до него изненадващо, като пиян ирландски дух, изскочил от лампата. На всяка от ръцете му бе увиснало по едно момиче. И двете приличаха на аржентинки. А това означаваше, че са тук с играчите на поло и следователно бяха недостъпни за всеки, който не искаше да бъде пребит от ревнивите им съпрузи.