— О, скъпа, изглеждат великолепно — зарадва се Линда, когато видя букета, и за щастие на дъщеря си пропусна да забележи изчезналата снимка. — Стаята също е чудесна. Благодаря ти, миличка. А сега няма да е зле да отидеш да се преоблечеш. Баща ти се обади от магистралата преди около пет минути, така че очаквам да се приберат скоро.
— Да се преоблека? — намръщи се Мили, която се бе надявала да се върне в конюшнята и да провери как е Лесна победа. — Не мога ли да се появя така?
— В никакъв случай — категорично отсече Линда, като потръпна при вида на мърлявите бричове и безформената тениска на дъщеря си. — Иди и се преоблечи. Опитай се да намериш нещо поне малко женствено.
Мамка му, изруга Мили ядосано след няколко минути, като ровеше из разхвърляните си чекмеджета в опит да открие чиста дреха. На Боби Камерън със сигурност нямаше да му пука дали изглежда женствена или не. Тя неохотно си изми лицето със сапун и се намаза с крема, който Линда й бе купила. Отказваше да си сложи грим, но поне се среса и върза косата си на конска опашка, после пръсна малко парфюм по врата и китките си.
По никакъв начин нямаше да облече рокля. Достатъчно лошо бе, че й се налагаше да го прави за празненствата, но нямаше да започне да се облича така и у дома. Но пък не искаше да дразни майка си в този решителен момент. Стисна зъби и се спря на компромисното решение: бял панталон и синя риза на цветя от „Ралф Лорън“, която Сесил й бе подарил за рождения ден преди две години, но така и не бе обличала. Мили откъсна със зъби етикета и без да си направи труда да разкопчае копчетата, я нахлузи презглава.
След няколко минути какофонията от лай от страна на Каин и Авел, двата древни териера, страдащи от артрит, възвести, че комитетът по посрещането се прибира.
Линда вече бе отворила предната врата и целуваше високия рус гостенин по двете бузи, когато Мили се появи на стълбите.
— Боби, това е дъщеря ми Милисент — представи я Линда, като отстъпи настрани, за да им даде възможност да се видят.
Мили замръзна на стълбите като статуя, стиснала здраво парапета. Не й бе присъщо да се срамува или да обръща внимание на другия пол. Но за първи път в живота си откри, че безумно й се искаше да бе облякла нещо по-секси и да си е сложила малко грим. Или поне да си бе измила косата! Защото пред нея стоеше несъмнено най-великолепният мъж, когото някога бе виждала. А тя се бе издокарала като малко момиченце с покрити с цветя гърди и лъскави бузи. Защо вечно й се случваха такива неща?
— Приятно ми е, Милисент — каза Боби, като пристъпи към стълбите и протегна ръка, широко усмихнат.
Мили знаеше от Джаспър, който го бе чул от Рейчъл, че Боби е на двадесет и три години. Едва три години по-голям от горкия Хари Лайън. Но този Адонис срещу нея изглеждаше много по-възрастен. Истински зрял мъж. Внезапно идеята да го спечели за съюзник срещу баща си й се стори абсурдна и тъпа. Дори детинска. В миг Мили осъзна, че последното, което искаше, този човек да гледа на нея като на дете.
— Всъщност съм Мили — заекна тя.
Искаше й се да слезе по стълбите с грацията на Грейс Кели, но тялото й сякаш бе заживяло собствен живот и стоеше упорито заковано на място.
— Всички ме наричат Мили — добави тя.
— Аз съм Боби — огря я той с прекрасната си усмивка. — Радвам се да се запознаем.
— Да. Много добре. Здравей. Чудесно.
За неин ужас думите изскочиха от устата й неволно. Все едно говореше една от ужасните кукли, които й бяха подарили, когато беше малка. Бузите й запламтяха и тя се помоли на Господ да не е толкова зачервена, колкото си представяше.
Боби се усмихна леко. Горкото хлапе изглеждаше ужасено. И очевидно се бе облякло на тъмно. Сесил му бе казал, че има луда на тема коне седемнадесетгодишна дъщеря, но момичето изглеждаше много по-младо.
— Да отидем ли да обядваме? — жизнерадостно предложи Линда. — Сигурно умираш от глад, Боби — тя явно не забеляза с какво затруднение дъщеря й заслиза надолу по стълбите. — Джаспър ще те заведе в стаята ти, след като обядваме — добави тя.
— А после аз ще те разведа из конюшните — каза Сесил. — Ако се интересуваш от тях, разбира се.
— Естествено — кимна Боби. — Ще е чудесно. Нещо ухае великолепно.
— Благодаря — изчерви се Линда като момиченце. Очевидно Мили не бе единствената, зашеметена от чара на Боби. — Надявам се, че и вкусът е добър като аромата — додаде. — Човек никога не е сигурен с агнешкото — тя хвана Боби под ръка и го поведе към трапезарията. — Да започваме ли?