Обядът бе изключително вкусен, макар че Боби бе прекалено изморен, за да има апетит. А и бездруго му бе по-интересно да разглежда домакините си.
Щеше да остане в Англия шест седмици, най-дългия му ангажимент досега. Мисълта, че до средата на есента няма да види любимия си Хайуд, го държеше буден нощем, но трябваше да е луд да не приеме огромната сума, която сър Майкъл Дилейни му бе предложил. Уайът щеше да полудее, ако бе отказал. А и бе чувал впечатляващи неща за фермата в Нюуелс от някои от коневъдите в Кентъки. Шансът да поживее тук и да огледа лично конете на Локуд Гроувс не можеше да бъде пропуснат.
Сесил изглеждаше симпатяга. Доста лаконичен, с което му напомни за Ханк, но за разлика от баща му Сесил говореше с топлота в гласа. По време на дългия път от летището се бе проявил като дружелюбен и забавен, и положи всички възможни усилия да улесни госта си. Можеше да говори с часове за коне и очевидно знаеше за развъждането им повече, отколкото останалите коневъди. Освен това беше любезен — нещо, което Боби ценеше високо, но срещаше все по-рядко напоследък, когато се отдалечаваше от Хайуд и стриктните му правила за учтиво поведение.
От друга страна, синът на Сесил беше пълен кретен. Мрачен и нацупен като тийнейджърка с предменструален синдром, Джаспър никак не се бе постарал да прикрие неприязънта си към Боби. Свикнал с враждебността от страна на треньорите, Боби не можеше да разбере защо некадърният жокей с разсмиваща прическа се чувстваше толкова застрашен от него. Но очевидно се плашеше. Единственият път, когато наруши мрачното си мълчание в колата, бе да се похвали с ездаческите си умения, а това го представи като смотан и неуверен. Явно не знаеше абсолютно нищо за жребците на баща си, странно за единствен син, който щеше да наследи фермата. Като цяло, Джаспър бе разглезено и досадно егоистче.
— Джаспър, скъпи, още картофи? — обърна се Линда към сина си, като му поднесе купата с димящи картофи, сякаш се чувстваше виновна за лошото настроение на отрочето си.
Хм. Нямаше съмнение. Ставаше дума за сериозен едипов комплекс. Очевидно Джаспър бе любимецът на мама.
Но най-вече го заинтересува горката пренебрегната дъщеря. Отначало си бе помислил, че Мили е прекалено срамежлива, за да каже нещо. Всеки път, когато я погледнеше, тя се изчервяваше като зрял домат. Но веднага щом разговорът се насочи към жребците на баща й, момичето се превърна в друг човек. Отърси се от неловкостта си като издигнал се от пламъците феникс и прояви впечатляващи познания за родословното дърво, потомците, здравето и тренировъчния режим на всеки от конете. Боби наистина се впечатли.
— Мили, предполагам, че и ти яздиш, нали? — попита той, след като изслуша проблемите на едно от новите жребчета на сър Майкъл.
Очевидно познанията й за конете не се ограничаваха само до животните на баща й.
— Всъщност не — вметна Джаспър злобно. — Напоследък интересът на Мили към конете е само академичен. Нали така, сестричке?
Боби забеляза убийствения поглед, който Мили хвърли на брат си, и се зачуди в какво ли семейно минно поле се е набутал.
— Напоследък? — повдигна вежди той, но този път баща й отговори вместо нея.
Никой ли не разрешаваше на горкото момиче да проговори?
— Мили е великолепна ездачка — обясни Сесил, като внимателно подбираше думите си. — Но трябваше да се откаже от ездата по здравословни причини.
— Измислени причини — промърмори Мили под нос, но достатъчно високо, за да бъде чута.
Боби й се ухили широко и отново я накара да се изчерви. Сесил реши да се направи на глух и продължи.
— Но загубата за ездата се оказа печалба за фермата — каза той. — Дъщеря ми е незаменима в конюшните.
— Да, мога да си го представя — съгласи се Боби.
Сърцето на Мили заби ускорено от удоволствие. Харесва ме! Наистина ме харесва!
— Джаспър е професионален жокей — намеси се Линда, като поднесе купата със сос на Боби. — Миналия месец язди в Епсъм. Нали така, скъпи? — не можа да се сдържи тя.
— Наистина ли? — наостри уши Боби. — Това е впечатляващо. Как мина?
Малката вена на челото на Джаспър започна да тупти, а горната му устна се сгърчи в нервен тик. Беше готов да застреля майка си.
— Лошо — триумфално обяви Мили. — Девети. От десет участници.