Аха, помисли си Боби. Значи не е свенлива, а само потисната. Очевидно братът и сестрата не се обичаха. А той знаеше добре на чия страна е.
— Конят му беше прекалено изтощен от трениране — намеси се Линда, за да защити сина си. — Джаспър язди добре.
Мили избухна в такъв див смях, че се задави с черненото вино.
— Мили! Опитай се да бъдеш полезна и започни да прибираш чиниите — скара й се Линда.
Ужасена, че се бе оплискала с вино пред красивия Боби, Мили бе доволна от оправданието да напусне масата. Събра чиниите светкавично и се втурна в кухнята, за да се почисти.
Зачуди се дали има време да се върне в стаята си и да си сложи малко грим. Поне да смекчи цвета на пламтящите си бузи преди десерта…
След като момичето излезе от трапезарията, Боби погледна Сесил с любопитство.
— Тези здравословни причини — каза той — сериозни ли са?
Сесил се намръщи и младият мъж незабавно съжали, че го е притиснал.
— Дъщеря ми претърпя инцидент — лаконично отговори домакинът. — Преди доста време. Но всичко е вече минало. И тя е съвсем щастлива.
Да бе! А аз съм Савската царица, помисли си Боби.
— Знаеш какви са тийнейджърките — намеси се Линда. — Отегчават се адски лесно. Но скоро ще забрави за конете и ще започне да мисли за момчета.
Мили, която влезе навреме, за да чуе кошмарните думи на майка си, едва не изпусна порцелановите купички за пудинга.
— Никога няма да се отегча от конете — решително заяви тя. — Никога! И не се интересувам от момчета, мамо. Знаеш го.
— Наистина ли? — злобно я захапа Джаспър. — Защото това на носа ти определено е пудра. Какво направи? Нанесе я с лопата?
— Не знам за какво говориш — отвърна тя с достойнство, като остави купичките на масата. — Явно гелът ти е проникнал в черепа и напълно е повредил мозъка ти.
Боби се засмя и улови погледа на Мили за момент.
О, Господи, моля те, помисли си тя, нека да е толкова готин, колкото изглежда. И ако е прекалено да искам да ме хареса, можем ли поне да бъдем приятели?
Ако Боби я подкрепеше срещу баща й, както вече бе направил с Джаспър, може би все пак щеше да се окаже нейният спасител.
По-късно следобеда, след като Боби разопакова багажа си, Сесил го поведе на обиколка из фермата. Беше все още август, но времето явно бе решило, че е настъпила есен. Цял ден не спря да вали, макар че сутрешният проливен дъжд сега се замени с постоянно ръмене, което мокреше лицата им, докато вървяха.
— Впечатлен съм — каза Боби, след като двамата със Сесил обиколиха конюшните и помещението за разплод и се понесоха във вехтия пикап на домакина към огромния тренировъчен ринг. — Не знаех, че действаш толкова мащабно. Това място ми напомня за „Овърбрук“.
Сесил се засмя.
— Е, не бих се мерил чак с тях — каза той, тъй като „Овърбрук“ бе една от най-големите и престижни коневъдни ферми в Кентъки. — Но не сме и толкова назад, колкото повечето американци си мислят.
— Значи фермата ти е наполовина за развъждане и наполовина за обучение на жребци? — попита Боби, вторачен в двете красиви кестеняви кобили, разхождани от конярите.
— Не, не — уточни Сесил. — Основният ни бизнес е развъждането. Получих лиценз за състезания преди няколко години и обучавам няколко от собствените си коне. Но това е всичко.
— Аха — кимна Боби изненадано. — Никой от клиентите ти ли не тренира конете си тук?
— Е, не официално — намигна му Сесил. — Но да кажем, че някои близки приятели използват тренировъчното оборудване от време на време.
— Като Дилейни ли?
— Понякога — потвърди Сесил. — Да, Майкъл е лоялен клиент, затова се радвам да му помогна. Виктор Рийд, треньорът му, работи на нашия ринг четири дни седмично.
— Какъв човек е Виктор? — попита Боби с престорено небрежен тон, тъй като ужасно му се искаше да научи колкото се може повече за прочутия Виктор преди първата им среща на следващия ден.
— Честно казано ли? — ухили се Сесил. — Абсолютен шибаняк.
По принцип Сесил бе истински професионалист и не би си позволил да говори така открито пред един от служителите на клиента си. Но нещо у Боби сякаш го подтикваше да му се довери и той откри, че говори по-свободно, отколкото бе възнамерявал.
— Така ли? — замисли се Боби.
Беше разочарован, но не и изненадан. Точно от това се нуждаеше, мамка му, поредния враждебен треньор, с когото да се съобразява.
Внезапно му стана студено и се почувства изцеден от умора.
— Ей, горе главата — окуражи го Сесил, като се кореше, че е уплашил горкото момче. — Всичко ще е наред. Сигурен съм, че си работил и с по-зловещи треньори от дъртия Виктор.
— Да — потвърди Боби, като си припомни тиранина Анри Дювал. — Наистина е така.
Качиха се в топлия пикап и се понесоха обратно към къщата.
— А, ето ви — приветства ги Линда, когато влязоха в кухнята и си съблякоха мокрите якета. — Сесил, какво си направил с горкото момче? Изглежда абсолютно съсипан. Мили, заведи Боби в стаята му. И се увери, че има всичко, от което може да се нуждае.
Боби вдигна очи и видя дъщерята на Сесил, потънала в последния екземпляр на „Рейсинг Поуст“. Беше се преоблякла в стари джинси и пуловер, определено подобрение след цветния кошмар, който бе носила по-рано. Всъщност Мили имаше чудесна фигура, макар и леко момчешка.
— А? — момичето неохотно вдигна очи от статията за надбягването в Епсъм и се стресна, когато забеляза погледа на Боби.
Беше чела толкова съсредоточено, че не го бе чула да влиза. Внезапно й се стори, че не знае какво да прави с ръцете си и пусна вестника притеснено.
— Съжалявам, мамо, какво каза?
— Говорех за госта ни, Мили — въздъхна Линда примирено. — Би ли го завела горе?
— Няма проблеми — намеси се Боби. — Знам къде отивам.
— Не! — извика Мили по-енергично, отколкото възнамеряваше, и си спечели учудените погледи на родителите си. — Искам да кажа, няма проблеми. Ще те заведа.
Погледна Боби и му се усмихна леко. Той отговори на усмивката й. Хлапето наистина беше готино.
Горе, в стаята за гости, тя положи монументални усилия да запази хладнокръвие, докато му показваше новото му жилище.
— Душът не е идеален, но ако го оставиш да потече минути, водата става гореща — обясни тя, вторачена решително в обувките си. — Кърпите са на леглото. Ако се нуждаеш от още закачалки, в стаята на Джаспър има предостатъчно. А също и сапун и други такива неща. Ако имаш нужда, мога да ти донеса още…
— Добре съм — прекъсна я Боби, като сложи ръка на рамото й, за да спре нервното й бърборене. — Благодаря.
Мили застина. Докосването му я вцепени и дори след като младежът дръпна ръката си, не можеше да си възвърне самоконтрола.
— Вероятно утре ще можеш да ми разкажеш за проблемите с жребчетата — усмихна се Боби. — Баща ти ми каза, че ги познаваш по-добре от всеки друг. Ако не си прекалено заета, разбира се.
Момичето кимна безмълвно. Не можеше да изрече и дума.
— Чудесно — каза Боби. — Е, ще се видим по-късно, нали?
Той повдигна вежди развеселено, когато Мили отново не помръдна, и реши да й обясни по-подробно.
— Трябва да поспя малко.
— Ох! — стресна се Мили и най-после разумът й се завърна. — Разбира се. Извинявай. Ще те оставя да поспиш.
Тя изскочи от стаята, затвори вратата енергично и изфуча надолу по коридора въодушевено.
Утре щеше да прекара деня с него! Беше я помолил да му помогне с жребчетата. А на нея не й се наложи да прави абсолютно нищо!
Нахлу доволно в стаята си, изкатери се на стола и съдра от стената плакатите на Роби Пембъртън и Франки Детори. Кой имаше нужда от плакати, като жива и прекрасна мечта спеше близо до нея. После взе купата от юношеското състезание от рафта, притисна я до гърдите си и се завъртя лудо, докато й се зави свят.
Джаспър и Рейчъл можеха да са си отвратителни, а родителите й — упорити, но всичко това вече беше без значение.
Тя щеше да язди отново. Това бе важното.
А красивият Боби Камерън щеше да й помогне.