Внезапно му стана студено и се почувства изцеден от умора.
— Ей, горе главата — окуражи го Сесил, като се кореше, че е уплашил горкото момче. — Всичко ще е наред. Сигурен съм, че си работил и с по-зловещи треньори от дъртия Виктор.
— Да — потвърди Боби, като си припомни тиранина Анри Дювал. — Наистина е така.
Качиха се в топлия пикап и се понесоха обратно към къщата.
— А, ето ви — приветства ги Линда, когато влязоха в кухнята и си съблякоха мокрите якета. — Сесил, какво си направил с горкото момче? Изглежда абсолютно съсипан. Мили, заведи Боби в стаята му. И се увери, че има всичко, от което може да се нуждае.
Боби вдигна очи и видя дъщерята на Сесил, потънала в последния екземпляр на „Рейсинг Поуст“. Беше се преоблякла в стари джинси и пуловер, определено подобрение след цветния кошмар, който бе носила по-рано. Всъщност Мили имаше чудесна фигура, макар и леко момчешка.
— А? — момичето неохотно вдигна очи от статията за надбягването в Епсъм и се стресна, когато забеляза погледа на Боби.
Беше чела толкова съсредоточено, че не го бе чула да влиза. Внезапно й се стори, че не знае какво да прави с ръцете си и пусна вестника притеснено.
— Съжалявам, мамо, какво каза?
— Говорех за госта ни, Мили — въздъхна Линда примирено. — Би ли го завела горе?
— Няма проблеми — намеси се Боби. — Знам къде отивам.
— Не! — извика Мили по-енергично, отколкото възнамеряваше, и си спечели учудените погледи на родителите си. — Искам да кажа, няма проблеми. Ще те заведа.
Погледна Боби и му се усмихна леко. Той отговори на усмивката й. Хлапето наистина беше готино.
Горе, в стаята за гости, тя положи монументални усилия да запази хладнокръвие, докато му показваше новото му жилище.
— Душът не е идеален, но ако го оставиш да потече минути, водата става гореща — обясни тя, вторачена решително в обувките си. — Кърпите са на леглото. Ако се нуждаеш от още закачалки, в стаята на Джаспър има предостатъчно. А също и сапун и други такива неща. Ако имаш нужда, мога да ти донеса още…
— Добре съм — прекъсна я Боби, като сложи ръка на рамото й, за да спре нервното й бърборене. — Благодаря.
Мили застина. Докосването му я вцепени и дори след като младежът дръпна ръката си, не можеше да си възвърне самоконтрола.
— Вероятно утре ще можеш да ми разкажеш за проблемите с жребчетата — усмихна се Боби. — Баща ти ми каза, че ги познаваш по-добре от всеки друг. Ако не си прекалено заета, разбира се.
Момичето кимна безмълвно. Не можеше да изрече и дума.
— Чудесно — каза Боби. — Е, ще се видим по-късно, нали?
Той повдигна вежди развеселено, когато Мили отново не помръдна, и реши да й обясни по-подробно.
— Трябва да поспя малко.
— Ох! — стресна се Мили и най-после разумът й се завърна. — Разбира се. Извинявай. Ще те оставя да поспиш.
Тя изскочи от стаята, затвори вратата енергично и изфуча надолу по коридора въодушевено.
Утре щеше да прекара деня с него! Беше я помолил да му помогне с жребчетата. А на нея не й се наложи да прави абсолютно нищо!
Нахлу доволно в стаята си, изкатери се на стола и съдра от стената плакатите на Роби Пембъртън и Франки Детори. Кой имаше нужда от плакати, като жива и прекрасна мечта спеше близо до нея. После взе купата от юношеското състезание от рафта, притисна я до гърдите си и се завъртя лудо, докато й се зави свят.
Джаспър и Рейчъл можеха да са си отвратителни, а родителите й — упорити, но всичко това вече беше без значение.
Тя щеше да язди отново. Това бе важното.
А красивият Боби Камерън щеше да й помогне.
8.
— Добре сега, назад, назад! — извика Боби в отекващото празно пространство на закритото тренировъчно помещение, хванал шапката си с една ръка и размахващ другата към блажено замаяната Мили, която мина покрай него. — Наведи се назад!
Изминаха три седмици откак младият мъж се появи в Нюуелс за първи път, а Мили вече почти не си спомняше времето преди пристигането му.
— Ще го нарека ПК — беше му казала тя щастлива вечерта след първата им тренировка заедно. — Преди Камерън.
След всичките й планове и надежди привличано на Боби като съюзник и учител се бе оказало много по-лесно, отколкото бе очаквала. Спечелването на любовта му, за съжаление, се оказа много по-трудно. Но засега приятелството му и дивото удоволствие от ездата й бяха достатъчни да я държат в почти постоянен екстаз.
— Хей, момиче — поклати глава той. — Не разбираш ли какво значи „назад“?