Мили се понесе към него върху Илайджа, един от най-ценните жребци на баща й. Стоеше високо на седлото, навела се толкова ниско над ушите на коня, че можеше да се претърколи през главата му всеки момент.
— Какво? — попита тя с невинен вид. — Само го направлявам. Как мога да говоря с него и да му кажа, че е добро момче, ако не ми позволяваш да се доближа до врата му?
Боби се опита да сдържи усмивката си, но не успя. Момичето му напомняше невероятно много на самия него на същата възраст. Отначало се бе подразнил от начина, по който го следваше навсякъде като сянка. Всяка сутрин, като по часовник, я заварваше в конюшните. Решеше конете, лъскаше подовете, дори правеше кафе за него и Виктор. Боби положи известни усилия да я отпрати любезно — последното, от което се нуждаеше по време на работа, бе да го разсейва въодушевено хлапе със светнали очи. Накрая бе принуден да пристъпи към обичайната си пряма тактика и й заяви категорично да му се разкара от пътя.
Но Мили реши да не обръща внимание на грубостта му и продължи да се появява наоколо. Напомняше му на свещ, която просто не можеш да духнеш. А и все пак бе полезна, не можеше да го отрече. Никоя задача не бе прекалено трудна или неприятна за нея, а познанията и инстинктите й за конете на Дилейни бяха несравними.
За първи път в живота си Боби срещаше човек, чиято връзка с конете да съперничи на неговата. При това момичето бе и упорито като муле, черта, на която той винаги се бе възхищавал. Започнаха да прекарват доста време заедно и колкото повече я опознаваше, толкова по-силно съчувствие започна да изпитва към нея.
Бе наблюдавал безмълвно гнусния начин, по който се отнасяше с нея дъщерята на сър Майкъл. Рейчъл също бе започнала да се мотае из двора след пристигането на Боби. Обикаляше около него в сексапилния си тоалет за езда и се опитваше да привлече вниманието му и да накара Джаспър да ревнува. Но още по-лош бе начинът, по който и двамата й родители потискаха амбициите на Мили. Забраната им да язди бе смахната и жестока. Колкото до брат й, задникът просто се нуждаеше от един хубав бой.
Отначало Боби се притесни, когато момичето го помоли за помощ. Все пак баща й бе негов домакин и сигурно щеше да побеснее, ако узнаеше, че Мили язди, а Боби е съучастник в деянието й. Но след като го убеди да я види на седлото поне веднъж, всичките му съмнения се изпариха.
Мили беше добра. Не, беше чудесна. А като се имаше предвид, че не бе яздила повече от две години, бе направо феноменална. Най-силно го впечатли ездата й на кратки разстояния. Също като Джаспър, Мили бе агресивна ездачка. Но за разлика от него не бе агресивна към конете. Просто позволяваше на заразителната й конкурентност и безстрашие да подтикнат конете към див галоп.
Мили бе невероятна състезателка. Какво, по дяволите, бе накарало Сесил да смаже таланта й по този начин?
За първи път след смъртта на Ханк Боби откри, че е успял да се съсредоточи върху нещо различно от Хайуд и собствените си проблеми. И по някакъв странен начин това бе истинско облекчение.
— Аз ще го яздя до двора — каза той, като удължи стремената и се метна на седлото. — Ти остани тук и помогни на Пабло да избърше Кингдъм.
С Кингдъм, по-трудния от жребците на Дилейни, бяха работили най-много през последните два дни.
— А, освен това ще те помоля да довършиш тренировъчните бележки на Виктор за утре. Довечера ще ходя на купона на Джони Дейвънпорт и няма да имам време.
— Добре — кимна Мили с натъжено лице.
Твърдо решена да го зарадва колкото се може повече, тя никога не се оплакваше, когато Боби й струпваше прекалено много работа. Но мисълта, че той щеше да отиде на поредния купон, определено я разстрои.
Боби винаги бе смятал англичаните за резервирани и сковани и сега се изненада страхотно от топлия прием на домакините в Нюмаркет. Всички се радваха на присъствието му и непрестанно го канеха на гости. Е, всички, с изключение на Джаспър, чиято ярост към каубоя, нахлул в територията му, нямаше граници.
— Момчето се смята за божи дар — хленчеше той непрестанно пред Рейчъл и всеки друг, готов да го изслуша. — И тези досадни обръщения „госпожо“ и „господине“. А какво да кажем за абсурдната шапка, която носи из двора. Толкова е фалшив, че ми се иска да повърна.
Но раздразнението му бе нищо в сравнение с мъката на горката Мили. Да вижда как Боби се понася на купон всеки ден и да си представя как всяка агресивна фенка на надбягванията в Нюмаркет прави опит да го съблазни, я караше да хлипа от безпомощност. Ала най-ужасни бяха нощите, когато Боби си довеждаше момиче у дома. Мили лежеше будна, скърцаше със зъби от гняв и се опитваше да не чува пиянското кикотене, последвано от затварянето на вратата на спалнята му. Сърцето й се свиваше от мъка и отчаяние.