Не разбираше ли Боби, че тя го обича? И е много по-добра за него от смотаните курви, които водеше в къщата.
С всеки изминал ден любовта й нарастваше все повече. Но отношението на Боби към нея напомняше най-вече на обичта на грижовен родител. Беше опитала всичко възможно, за да го накара да я забележи като сексуален обект, дори бе инвестирала двумесечната си издръжка в чифт прилепнали бричове като на Рейчъл Дилейни, които обуваше за тайните им тренировки. Но Боби не бе забелязал абсолютно нищо. Понякога Мили си мислеше, че дори да се появи гола като лейди Годайва, той щеше да продължи да й говори как трябва да се отпуска по-назад на седлото. Безразличието му я подлудяваше.
Единствената й утеха бе, че Боби не обръщаше никакво внимание и на чара на Рейчъл. Джаспър бе прекалено суетен, за да се замисли над наглия начин, по който приятелката му флиртуваше с Боби, но нахалството й бе очевидно за всеки друг.
Веднъж Мили се обърна към него със свито сърце и го попита какво мисли за Рейчъл. Боби й бе отговорил с незабравими думи: „Прекалено агресивна и отчаяна.“
При това го бе казал в момент, когато Мили си мислеше, че не би могла да го обича повече от сега.
В неделя вечер, няколко дни след тренировката й с Илайджа, Мили влезе във всекидневната, където завари Боби сам, вторачен в замиращите пламъци на огъня.
— Пени за мислите ти?
— А?
Той вдигна глава стреснато, но се усмихна, когато видя Мили.
По принцип не беше голям пияч, а вчера бе ходил на коктейл в ергенския апартамент на прочут жокей и бе пил повече текила, отколкото възнамеряваше. После, загубил задръжките си благодарение на алкохола, бе прекарал по-късната част от нощта с дружелюбна млада дама на име Дебра. Преживяването бе приятно, но днес си плащаше прескъпо за него.
Досега Англия се бе оказала много по-забавна, отколкото бе очаквал. Дори Шон О’Фланегън щеше да се гордее с любовните му постижения. Но днес го обзе неочаквана меланхолия. Благодарение на ужасния махмурлук и странните болки в тялото му, мислите му се бяха насочили към ранчото и всички проблеми, които го очакваха у дома. Тренировките на Мили и напредъкът, който бе постигнал с конете на сър Майкъл, го бяха разсейвали в продължение на седмици. Но колкото и да му се искаше, не можеше да забрави за Хайуд.
— Съжалявам — извини се той. — Бях на километри оттук. Всъщност си бях у дома. Мислех за бъдещето.
Мили се намръщи. От устата на Боби „бъдеще“ звучеше отвратително. Напомняше й, че скоро той ще напусне Нюуелс и нея завинаги. От друга страна, обичаше да слуша разказите му за живота в Америка. Знаеше, че Боби не говори за тези неща с никого, освен с нея, а това я караше да се чувства специална.
Тя се настани на износеното кожено канапе и се наведе леко напред, за да разкрие част от гърдите си, които напираха да изскочат изпод новата й блуза. Въпреки всичко все още не се бе отказала от надеждата, че някой ден Боби щеше да осъзнае, че тя е жена.
— За бъдещето? Имаш предвид плановете ти за ранчото? — попита тя колебливо. — За каубойските състезателни коне?
Вълнението, което се изписа по лицето на Боби, му придаде още по-красив вид, ако това изобщо бе възможно. Днес беше облечен в избелели джинси и стара зелена тениска, която очертаваше мускулестото му тяло. Въпреки сенките под очите и тъмнорусата еднодневна брада, все още бе великолепен като статуя на Микеланджело, а хипнотичните му кафяви очи винаги караха Мили да изтръпва.
Боби взе една от розовите възглавници на Линда, метна я в другия край на стаята и седна на пода пред Мили. Близостта му я зашемети.
— Каубойските състезателни коне са толкова красиви — каза той, знаейки, че у Мили бе открил сродна душа. — Ще се шашнеш. Кълна ти се, те са най-умните и чудесните животни, които някога си виждала.
Боби бе толкова близо до нея, че желанието да протегне ръка и да погали грубата четина по бузата му бе почти непреодолимо.
— Споменах ли ти, че всички те, цялата раса, произхождат само от един чистокръвен кон? — попита Боби.
— Не — бързо излъга Мили, която никога не се уморяваше от разказите му.
Беше й разказал историята на Джейнъс поне два пъти, но не й пукаше.