— Плантатор на име Мордекай Бут докарал коня Джейнъс във Вирджиния. Купил го в Англия — започна Боби за пореден път. — Използвал го за развъждане на каубойски състезателни коне. Така започнало всичко.
Той приближи лице към нейното и Мили усети топлината на дъха му по бузите си. Господи, обичаше го толкова силно, че чак я болеше. Как можеше да й говори по този начин, да споделя страстите, надеждите и мечтите си, а да не е готов да сподели и себе си?
Притеснена от развълнуваната си гръд под селската блуза, Мили се зачуди дали мъжете можеха да помиришат желанието на жените, както жребците долавяха миризмата на кобилите. Замоли се да не е така.
— Разбира се, повечето треньори на чистокръвни коне смятат, че питомците им стоят по-високо от каубойските коне — продължи Боби, без да забележи изтезанието, на което бе подложил Мили. — Но тези типове са просто идиоти.
— Разбира се — потвърди тя решително, макар преди няколко седмици изобщо да не бе чувала за каубойски състезателни коне. — Пълни идиоти.
— Не осъзнават, че в този бизнес има много пари — продължи Боби. — И наистина имам предвид много пари. Фондът на състезателната асоциация е два милиона долара. Два милиона! Представяш ли си? Само да нямахме такива ужасни дългове… Можех да започна нов бизнес в Хайуд веднага… Мога да направя цяло състояние с конете, знам си го.
Обзет от въодушевление, Боби я хвана за ръката. Стори й се, че сърцето й спря за миг. Едва успя да проговори.
— Такъв късметлия си — въздъхна тя. — Можеш да тренираш коне и да правиш каквото обичаш, а никой не може да те спре.
— Е, не съвсем — отвърна младият мъж, като пусна ръката й. — Знам, че изглежда така, но имам и много отговорности. Трябва да изкарам Хайуд от финансовата бъркотия, преди да мога да направя нещо.
— Така е — кимна Мили. — Но в крайна сметка ще го направиш, нали?
— Надявам се — отговори Боби.
— А после ще можеш да тренираш. Колкото до мен, обзалагам се, че ще си седя в Нюмаркет и няма да яздя. Вероятно ще съм омъжена, ако мама успее да постигне своето.
Мили произнесе думата с такова отвращение, че Боби се засмя.
— Толкова ли е лошо това?
— Да! — потвърди тя пламенно. — Разбира се, че е ужасно.
После, внезапно осъзнала значението на думите си, започна да отстъпва назад.
— Е, имам предвид… предполагам, че зависи. Нали разбираш, от момчето. Искам да кажа от мъжа — изчерви се тя. — Но липсата на ездата ще си е ужасна. Знаеш го.
Боби се изправи и се завъртя към огъня. Не знаеше как това момиче успяваше да го накара да изпитва съчувствие, вина и отговорност едновременно, но не можеше да се отърве от упоритата мисъл, че трябва да направи нещо, за да й помогне. Въпреки смъртта на баща му и проблемите в Хайуд решителното девойче му напомняше страхотно за самия него и караше сърцето му да се свива.
Настъпи дълго мълчание, през което Мили се измъчваше с въпроса дали бе казала нещо нередно и ако бе така, как да поправи въображаемите щети.
— Мога да те тренирам — най-после каза Боби.
Тя го погледна тъпо за момент, после заекна.
— Какво?
— Можеш да дойдеш с мен в Калифорния — обясни той, сякаш това бе най-нормалното предложение в света. — Ще работиш в ранчото и ще получаваш храна и квартира. А вечер и през уикендите, когато не пътувам, ще те тренирам. Ще те науча да яздиш каубойски коне.
Сега беше ред на Мили да се засмее.
— Да бе — каза недоверчиво. — И ще стигна дотам на вълшебно килимче, като тропна три пъти с токове и кажа: „Няма място като Хайуд“.
Боби обаче не се засмя и Мили внезапно осъзна, че бе говорил сериозно.
— Ами родителите ми? — попита тя. — Те никога няма да се съгласят — добави тъжно. — Защо биха се съгласили?
Боби сви рамене.
— Защото има логика. Защото дълбоко в себе си баща ти знае, че греши по отношение на ездата ти. Не знам, по дяволите. Но няма да сме сигурни, докато не ги попитаме, нали?
Боби се разкъсваше от противоречиви чувства. Не искаше да събужда напразни надежди в душата на хлапето. Все пак, твърде вероятно бе Сесил да го прати по дяволите. Навярно щеше да се ядоса, ако разбереше, че Боби бе позволил на Мили да язди с него през последните няколко седмици. Можеше дори да го изрита от дома си. А дори да не го направеше, надали щеше да пусне любимата си седемнадесетгодишна дъщеря да отлети на другия край на света.
Но трябваше да направи нещо, дори и само да покаже на Мили, че е благословена с талант, за който си заслужава да се бори. Знаеше добре какво е баща ти да стои на пътя на дарбата ти. Ако Боби не й помогнеше, кой щеше да го направи?