— Какво мислиш? — попита той. — Струва ли си да опитаме?
Какво си мислеше ли? Господи! Какво би си помислил гладуващ бежанец, ако му предложиш чиния супа? Какво би си помислил Майкъл Джаксън, ако му предложеха работа в детска градина? Беше прекалено хубаво да е истина. Да живее и работи с Боби в Калифорния? Да избяга от клаустрофобията на Нюуелс, от Джаспър и Рейчъл, от майка си и от тъпия Нюмаркет? Да бъде професионално тренирана като жокей, макар и с коне, които не познаваше?
Искаше й се да закрещи от вълнение. Наистина ли Боби би направил това за нея? Но реалността смаза фантазията бързо.
— Чудесна идея — въздъхна тя. — Но няма да стане. Дори да убедиш баща ми, мама никога няма да се съгласи. Не и след милион години.
— Може и да си права — кимна Боби. — Но позволи ми да поговоря със Сесил. Няма какво да губиш. И дори да откажат, искам да ми обещаеш, че няма да загубиш вяра в себе си. Ти си великолепен жокей, Мили. И никой не може да реши бъдещето ти, освен самата теб. Знаеш го, нали?
В този момент единственото, което Мили знаеше със сигурност, бе, че никога нямаше да обича друг мъж така, както обичаше Боби. Застанал пред нея, висок, силен и решителен, той имаше вид на човек, който би могъл да накара Сесил да разсъждава логично. Принц, който щеше да я спаси от затвора й.
Ех, само наистина да ставаше така в живота.
— В никакъв случай.
Сесил затръшна вратата на обора зад себе си и тръгна към колата. Бяха изминали три дни от разговора на Боби с Мили и той най-после бе уцелил подходящия момент да поговори с баща й за отиването й в Хайуд. Засега обаче разговорът им не вървеше добре.
— Защо не? — упорито настоя Боби. — Няма смисъл да я държиш тук. Ще се грижа добре за нея.
— Как? Като я качиш на кон, за да си строши врата? — извика Сесил, извади полуизпушена пура от джоба си и я запали. — Не мисля така, младежо. Ако исках Мили да язди, щях да й позволя да го направи тук. Но знаеш, че това няма да стане.
Разгневеният му крясък, когато Боби му призна за тайните тренировки на Мили, можеше да се чуе чак в Кеймбридж, но младият мъж все пак бе решил да сподели с него идеята си за отиването на дъщеря му в Хайуд. Бездруго бе вбесил домакина си, можеше поне да довърши работата.
Макар и ядосан, Сесил се възхити на упоритостта на момчето и на дъщеря си. Откога ли бе подготвяла плана си, зачуди се той.
— Слушай, Боби — отстъпи той леко. — Благодарен съм ти за това, което се опитваш да направиш. Знам, че двамата с Мили се разбирате добре и тя те обожава.
— Не е важно дали я харесвам, господине — откровено заяви Боби. — Макар че, разбира се, харесвам я. Тя е страхотно хлапе.
— Така е — кимна Сесил и издуха дима от пурата си.
— Важното е, че има талант на ездачка от световна класа. Повярвай ми, работил съм с някои от най-прочутите жокеи. И Мили може да е една от тях. Сигурен съм. Нуждае се само от малко помощ, за да стане идеална за каубойски състезателни коне. Може да е следващия Джо Бадила.
— Съжалявам, Боби, но не съм убеден — намръщи се Сесил, който нямаше представа кой е Джо Бадила. — Мили не е яздила от две години. Поне се надявам да не е. Не може да е толкова добра.
— Добра е — упорито заяви Боби. — Погледай я.
Сесил усети как гневът му се надига отново. Не искаше да я гледа. Нито пък искаше да слуша лекциите на американския женкар, когото познаваше отскоро. Харесваше Боби, но не възнамеряваше да следва съветите му относно това кое е най-добро за дъщеря му.
— Какво толкова си се загрижил за Мили? — попита Сесил, като присви очи. — Сигурен ли си, че интересът ти е чисто професионален?
Боби се протегна и се изсмя арогантно. Ако Мили го бе чула, сърцето й щеше да бъде разбито.
— Ако намекваш това, което си мисля — отвърна той, — грешиш страхотно. Може да обичам жените, господин Локуд Гроувс, но не съм педофил.
— Хм — изсумтя Сесил недоверчиво. — Е, както и да е. Страхувам се, че и дума не може да става. А и малките ви тренировки трябва да приключат.
Той се качи в джипа си и затръшна вратата решително. Но Боби още не бе свършил. Беше обещал на хлапето, че ще положи усилия да й помогне и трябваше продължи с натиска.
— Мили не е щастлива тук — каза той, като пъхна глава през отворения прозорец на колата. — Мисля, че го знаеш. Дори Стиви Уондър може да види, че Мили е несравнимо по-добра ездачка от брат си, но не й се дава шанс да покаже на какво е способна. По дяволите, ако слушаш жена си, Мили дори няма да припари до конюшните, макар да има страхотен усет към жребците ти.