— Стига! Достатъчно — спря го Сесил с намръщено лице. — Как, по дяволите, си позволяваш да критикуваш Линда? Трябва ли да напомням, че си гост в тази къща?
Боби отстъпи назад. За първи път се почувства леко засрамен. Беше положил усилия, но очевидно нямаше да успее да убеди Сесил.
— Съжалявам — извини се той. — Не исках да се държа грубо. Просто…
— Е, държа се грубо — ядосано отбеляза Сесил. — Това не е твоя работа. Нямаш право да се месиш в семейните ни проблеми.
Боби го загледа как се отдалечава бързо и усети с изненада, че го обзема истинско разочарование.
Наистина не знаеше защо толкова държеше на Мили. Но това бе факт. Мисълта, че талантът й щеше да увехне напразно, просто го подлудяваше.
Ала разочарованието му не бе нищо в сравнение с нейното.
— Няма нищо — каза тя смело, когато по-късно й разказа за разговора си със Сесил.
Бе заварил Мили в конюшнята на Лесна победа, който се бе чувствал зле през деня, дошла да провери как е болното животно. Момичето безуспешно се постара да прозвучи небрежно и добави с пресилено весел глас.
— Знаех си, че няма да се съгласи. Благодаря ти, че опита.
Но не успя да скрие сълзите в очите си, а и Боби забеляза начина, по който раменете й се затресоха, когато зарови глава във врата на коня, както правеше самият той, когато нещата се объркваха.
Горкото хлапе!
Не трябваше да й дава напразни надежди.
— Може пък баща ти да се вразуми най-после — утеши я Боби. — Вероятно има нужда от време, за да свикне с идеята.
Думите му прозвучаха безсмислено, дори за самия него. И двамата знаеха, че Сесил няма да се поддаде, колкото и време да му отпуснеха.
— Може и да стане — отвърна Мили отчаяно. — Поне не побесня прекалено много за тренировките, които вече направихме.
— Да — потвърди Боби. — А това все пак е нещо, нали?
Въпреки усилията й гореща сълза се търколи по бузата на Мили.
— Ох, мамка му — изсумтя Боби. — Не плачи, моля те.
Без да знае какво друго да направи, той се приближи до Мили, дръпна я нежно от коня и я прегърна здраво.
Мили зарови глава в гърдите му, вдъхна великолепния му аромат и избърса сълзите си в ризата му, като през цялото време се опитваше да запечата спомена в ума си. Боби я прегръщаше! Наистина я прегръщаше! Но същевременно си даваше сметка, че тази прегръдка може да е последната. Скоро Боби щеше да се върне в Америка и всичките й надежди да язди отново щяха да отлетят заедно с него.
Преди появата на Боби в Нюуелс никога не би си помислила, че е възможно да изпитва едновременно силно разочарование и дива радост. Очевидно любовните песни говореха точно за това: как любовта е объркваща и болезнена, макар да е чудесна. Преди не ги беше разбирала, но сега нещата се промениха. Точно така се чувстваше с Боби. Сигурно бе истинска любов.
— Ще дойдеш да гледаш пиесата ми довечера, нали? — попита тя.
— Пиесата? Разбира се — кимна Боби. — Не бих я пропуснал.
Всъщност бе забравил напълно за участието на Мили в местната любителска постановка и бе планирал да се види с Дебра, момичето, което страстно му бе показало британското гостоприемство в събота вечер. Но един поглед към насълзените тъжни очи на Мили му бе достатъчен да промени решението си. Сърцето му не позволяваше да я разочарова два пъти в един ден, дори и да се наложеше да пропусне среща с британския еквивалент на Памела Андерсън.
— Ура! — извика Мили и се усмихна.
Усмивката й беше изключително заразителна. За миг му се стори толкова красива, че Боби усети началото на добре познатата ерекция. Ужасен, се постара да се овладее.
Какво, по дяволите, си мислеше? Мили беше дете, за Бога. Може би Сесил го познаваше по-добре, отколкото той самият се познаваше. Неприятна мисъл.
— Трябва да се връщам на работа — каза той, отдръпна се и се отправи към вратата, преди да се накисне в по-сериозна каша. — Ще се видим довечера.
— Разбира се — кимна Мили и се завъртя към Лесна победа.
Все още зашеметена от неочакваната прегръдка на Боби и разочарована от реакцията на баща й, вече не знаеше дали да се засмее, или да заплаче. Все пак Боби щеше да я гледа довечера.
И за момента това бе достатъчно.
На около тридесет километра от Нюуелс, в имението на Дилейни в Митлингсфърд, Рейчъл и Джаспър се чукаха въодушевено в спалнята й.