— Харесва ли ти така? — изстена Джаспър, като проникна дълбоко в нея, възхищавайки се на мускулите си и стегнатия си задник в огледалото.
Напоследък бяха започнали да отварят вратата на гардероба, докато правеха секс. Оправданието бе, че Джаспър искаше да наблюдава Рейчъл по време на акта, но в действителност той прекарваше повече време вторачен в собствения си образ.
— Аха — промърмори Рейчъл.
Всъщност бе потънала дълбоко във фантазията си за Боби Камерън и определено се наслаждаваше. Засега истинският Боби се бе оказал разочароващо неподатлив на чара й. Изглежда единственото, което го интересуваше, бе да забавлява Мили, а това бе непонятно за Рейчъл. Но все пак не се бе отказала от надеждата да го съблазни, преди да си замине.
Междувременно използваше Джаспър като жив вибратор.
Тя усети забързването му и малките капчици пот, които паднаха по гърба й, и осъзна, че Джаспър се канеше да свърши.
— О, Джей! Моля те, не спирай — изстена тя.
За щастие собственият й оргазъм наближаваше. Трябваше да признае, че макар и досаден и суетен, Джаспър бе добър в леглото.
— Почти стигнах до върха! — извика тя.
След няколко секунди Рейчъл свърши, а стоновете й докараха Джаспър до края. Тя едва успя да се въздържи да не извика името на Боби, като го замени с „О, Боже“, което Джаспър прие като комплимент.
— Не е лошо, а? — ухили се той, като се отдръпна от нея със самодоволен вид.
Рейчъл не си направи труда да отговори, а скочи от леглото и се пъхна под душа. Никога не си бе падала по бъбренето след секс и не възнамеряваше да промени навика си заради Джаспър Локуд Гроувс.
След няколко минути се върна в спалнята и започна да си суши косата.
— Той със сигурност ще дойде, нали? — извика тя, за да заглуши сешоара.
— Кой? — намръщи се Джаспър. — Къде да дойде?
Не беше свикнал момичетата да го пренебрегват и поведението на Рейчъл определено го вбесяваше. Повечето жокейски фенки, с които бе спал, щастливо бъбреха за уменията му на любовник след секса. Честно казано, той получаваше удоволствие повече от похвалите, отколкото от самото чукане. Но Рейчъл никога не си правеше труда да го похвали, а това го караше да се чувства несигурен. Положението се влошаваше от факта, че носът му бе страхотно зачервен и лъскав след сексуалната гимнастика. Ако проклетата Рейчъл се бе забавила малко по-дълго под душа, можеше да грабне пудрата й и да приглуши блясъка на носа си преди тя да го забележи.
— Боби — отговори Рейчъл, като спокойно започна да се бърше между краката. — Ще дойде да гледа пиесата на Мили довечера, нали?
— Съмнявам се — отговори Джаспър.
Започваше да му писва. Подлудяваше го вниманието, което Боби получаваше от всички в Нюуелс, да не споменаваме местното женско население. Дори собственото му гадже изглежда бе харесало тъпия американец.
— Онзи ден си имаше сериозна разправия с татко заради Мили — нацупи се Джаспър. — Очевидно е яздил тайно с нея и татко побесня. Пък и теб какво те интересува дали Боби ще се появи довечера?
Долната му устна се издаде напред недоволно и той заприлича на петгодишно хлапе, изпуснало сладоледа си в пясъка. Рейчъл въздъхна наум, спря сешоара и се върна в леглото. Възседна Джаспър, наведе се и го целуна страстно.
— Не ме интересува — успокои го тя нежно. — Просто съм любопитна.
Ревността на Джаспър беше жалка работа, но й се налагаше да внимава. Дори търпението на Джаспър си имаше граници, а последното, което искаше сега, бе да я зарита. Едва бе започнала тормоза над Мили и поне засега се нуждаеше от брат й.
Все пак се надяваше, че Джаспър греши и Боби ще се появи довечера. Той бе единствената причина за съгласието й да присъства на досадното изпълнение на „Ромео и Жулиета“. Е, разбира се, и фактът, че Мили щеше да побеснее, когато научи, че Линда я е поканила, също не бе за пренебрегване. Майката на Джаспър, обзета от амбиции за издигане в обществото, се бе въодушевила страхотно, когато разбра, че малкият Джони Аштън, бъдещият лорд Аштън, щеше да играе Тибалт. Въпреки протестите на Мили, че дъхът на Джони вони на котешка храна, а лицето му има повече петна от калинка, Линда не се бе отказала от надеждата си да създаде приятелство между дъщеря си и почитаемия Джон, както наричаше малкия пъпчивец.
— Добре — усмихна се Джаспър, като хвана ръката й и я сложи върху надървения си пенис. — Защото, ако те видя близо до Самотния рейнджър…