— Шшт — прошепна Рейчъл в ухото му. — Защо ми е, когато си имам теб?
Успокоен, Джаспър се захвана с това, което вярваше, че прави най-добре: да чука Рейчъл. Боби можеше да има всяко друго момиче в Нюмаркет, но всички момчета искаха Рейчъл, а тя бе негова. И щеше да си остане само негова.
Общинската зала в Митлингсфърд бе типична за следвоенната селска архитектура. Грозна тухлена постройка със зелен тенекиен покрив, тя беше мрачна и потискаща и отвън, и отвътре. Малка дървена сцена се издигаше срещу спретнатите редици неудобни столове от метал и брезент. Във въздуха се носеше тежка миризма на дезинфектант.
Зад кулисите Мили непрестанно надничаше през процепа в завесите, за да не пропусне появата на Боби и тайно поглъщаше последния екземпляр от „Рейсинг Поуст“, който бе пъхнала между страниците на сценария.
Джони Аштън стоеше на няколко метра от нея. Изглеждаше позеленял. Пъпчивото му лице бе изпънато от ужас и Мили изпита съжаление към него. Останалите участници в пиесата го подиграваха, че има вид на изправен пред разстрел. Положението се влошаваше от факта, че и двамата му ужасни родители, лорд и лейди Аштън, седяха на първия ред, готови да критикуват и най-дребната му грешка. Семейство Аштън бяха от типа родители, които караха Мили да изпитва благодарност към собствените си майка и баща, а това говореше много.
В ума й обаче нямаше много място за горкия Джони. Мислеше само за Боби и прегръдката им в конюшнята. Знаеше, че Боби не я обича, поне не по страстния, отчаян начин, по който тя го обичаше. Но я харесваше. Определено я харесваше. А това все пак бе начало.
Къде ли беше? Обеща й, че ще присъства, пиесата щеше да започне след минута, а него още го нямаше.
— А, не, мамка му! — изруга тя тихо, когато забеляза как Рейчъл се настаняваше на празното място до родителите й — мястото на Боби.
Проклетата кучка се бе издокарала в розова рокличка, която правеше гърдите й да изглеждат още по-големи, ако това въобще бе възможно. Какво, по дяволите, правеше тя тук?
Засега, слава Богу, Боби не бе проявил никакъв интерес към Рейчъл. Но за разлика от тъпия си брат Мили виждаше, че неприятелката й си пада по него. А от собствен опит знаеше, че Рейчъл винаги получаваше това, което искаше.
— Пет минути! — извика Уилям Бест, невротичният режисьор на театралния състав, като плесна с ръце.
Оживените разговори зад кулисите замряха. Мили бързо метна вестника на задните стълби и надникна към публиката за последен път.
Слава Богу! Боби беше тук.
Сърцето й заби лудо, докато го гледаше как си проправя път към родителите й. Очевидно двамата с баща й се бяха сдобрили, тъй като Сесил се усмихна и незабавно започна да размества столовете, като грабна един от празните от задния ред и го сложи до своя. Едва когато Боби се отпусна на стола, Мили осъзна ужасено, че сега Рейчъл седеше от другата му страна.
Боби, макар да не му личеше, бе под не по-малък стрес от Мили. Раздразнен, че изпуска срещата си с Дебра, и притеснен от желанието, което бе изпитал към Мили в конюшнята, той се бе хвърлил в работа, за да не мисли. И както винаги, когато бе зает с конете, загуби представа за времето и тръгна за Милингсфърд доста късно. Загуби се из зашеметяващо обърканите пътища, които водеха към селото. Тъкмо бе започнал да се паникьосва, че ще пропусне пиесата, когато най-после стигна до залата.
— Съжалявам. Извинете — промърмори той нервно, когато хората се надигнаха от местата си, за да му направят път.
— Не си от най-точните, а? — изсъска Джаспър.
Раздразнен, че майка му го бе принудила да дойде да гледа тъпата пиеса, и ядосан задето Боби и баща му се бяха сдобрили, Джаспър определено не бе в добро настроение.
Боби пренебрегна заядливата му забележка и се обърна към Сесил.
— Тези шосета са кошмар в тъмното — прошепна той. — Съжалявам.
— Няма проблеми — усмихна се Сесил. — Важното е, че сега си тук.
— Здрасти. Помниш ли ме?
Страхотно! Само от това имаше нужда: развратната дъщеря на сър Майкъл се наведе към него в рокля, която приличаше на нощницата на евтина курва, и набута гигантските си цици в лицето му. Защо толкова много красиви момичета се обличаха по начин, който не оставяше нищо на въображението? Беше адски несексапилно.
— Рейчъл — кимна студено той.
Беше видял отвратителното й държане с Мили и не възнамеряваше да е любезен с нея. Но тя очевидно не забеляза враждебния му тон, а се закикоти като малко момиченце. После, след като лампите угаснаха, се протегна и нагло го хвана за ръката.