Дали си въобразяваше? Или нахалницата току-що бе погалила вътрешната част на китката му с палеца си?
Преди Боби да успее да реагира, завесата се вдигна. Публиката заръкопляска енергично, когато изпълнителите се появиха на сцената. Мили се ухили на Боби и му махна весело, като петгодишно хлапе, видяло майка си в публиката.
— О, виж, тя ти маха — прошепна Рейчъл в ухото му, като се наведе толкова близо до него, че го нокаутира със силната миризма на парфюма си. — Мисля, че си пада по теб.
Боби издърпа ръката си от нейната и изсъска:
— Мили и аз сме добри приятели. А и тя е още дете.
— Точно така.
Рейчъл отново не обърна внимание на враждебността му, нито забеляза, че е докоснала оголен нерв.
— Предполагам, че предпочиташ истински жени, нали? Жени с опит?
Тя се прикри с чантата си, протегна ръка и го погали по бедрото. При други обстоятелства Боби вероятно би се изкефил да свие мръсен номер на Джаспър, който седеше само на метър от него. Но всичко у Рейчъл Дилейни го отвращаваше.
Той рязко издърпа ръката й.
— Предпочитам жени, на които имам доверие — заяви категорично. — Никога не бих могъл да уважавам някоя обикновена развратница. Никога.
Рейчъл присви очи и нацупи ядосано устни, после се сви на стола си.
— Той досажда ли ти? — попита Джаспър, който не чу размяната на реплики, но забеляза, че бе станало нещо.
— Не — отговори тя, благодарна, че Джаспър не можеше да види зачервените й бузи в тъмнината. — Но си прав за него. Арогантен е. И съвсем обикновен на външен вид. Не разбирам какво виждат у него хората.
Джаспър пъхна ръка под роклята й и я погали между краката.
— Разбира се, че съм прав — прошепна той нежно и я целуна по врата. — И никога не би могъл да те задоволи като мен, Рейч. Никой не би могъл.
Първото действие бе ужасно — безброй пропуснати реплики и олюляващи се декори, които едва не приспаха публиката. Боби се мъчеше упорито да остане буден. Краката му се схванаха на малкия стол, който би засрамил дори седалките във втора класа на „Америкън еърлайнс“. Щом завесата падна, той скочи облекчено на крака.
Сесил се извини и излезе, за да се обади по телефона. Рейчъл и Джаспър побързаха да изскочат навън, за да пушат, и оставиха Боби да си бъбри с Линда в пригодения бар, оптимистично наречен „Фоайето“. Всичко в това място — столовете, прозорците от шестдесетте години, грозният кафяв балатум — му напомняше на старата му училищна зала в Солванг, място, от което нямаше много щастливи спомени. Боби потръпна неволно, когато се сети за него.
— Какво мислиш? — попита Линда, като му подаде пластмасова чаша с топла бира.
Беше облечена консервативно за нея, в електриково късо сако, подчертано от яркосините сенки, които се бяха залепили за бръчките й като пластилин.
— Мили беше чудесна, нали?
— Тя… ъъъ… беше от най-добрите актьори в пиесата — искрено я похвали Боби, като подбираше думите си внимателно. — Сигурно си много горда.
— О, да — усмихна се Линда. — А видя ли как я гледаше почитаемият Джон?
— Почитаемият кой? — учуди се Боби.
— Джони. Бъдещият лорд Аштън — въодушевено обясни Линда. — Той си пада страхотно по нашата малка Мили. Влюбен е в нея!
Боби осъзна, че тази информация не му хареса. Ако някакво мърляво хлапе си падаше по Мили, майка й трябваше да негодува, а не да се радва. Може би нямаше да е лошо да поговори със Сесил. Но пък май не бе разумно да прекалява.
— С какво му досаждаш сега, мамо?
Мили, все още издокарана в дългата си черна пола и виненочервена блуза, се бе промъкнала зад тях.
— Какво правиш тук? — ахна Линда възмутено. — Трябва да си зад кулисите заедно с останалите. Хайде, тръгвай — размаха ръка тя. — Отиди да си поговориш с Джони, скъпа. Сигурна съм, че той има нужда от компания.
— Съмнявам се — отвърна Мили небрежно. — Изскочи да драйфа навън още когато спуснаха завесата. Родителите му са такива шибани тирани, че горкото момче е пълна развалина. Както и да е, отбих се тук само за минута, за да поздравя Боби.
И му се усмихна широко. Бузите й бяха зачервени и очите й блестяха щастливо. Боби отново изпита вина за начина, по който я бе разочаровал, а също и, че по-рано я бе пожелал. Разликата им беше само шест години, но на тази възраст това си бяха светлинни години. Само преди няколко дни бе казал на баща й, че не е педофил, а сега вече не бе толкова сигурен.