Е, стига толкова. Утре сутрин щеше да си даде почивка, да отиде до дома на Дебра и да прави секс, докато му се завие свят. Един сексуален маратон с истинска зряла жена щеше да му върне разума.
— Свърши чудесна работа — похвали той Мили. — Очаквам второ действие с нетърпение.
— Хм — изсумтя тя. — Нямаше да чакам нетърпеливо, ако бях на твое място. Ще бъде адски отегчително. Видях те да говориш с Рейчъл по-рано — добави с престорено небрежен тон.
— Нямах избор — увери я той и бе възнаграден с нова широка усмивка.
— Мили, скъпа — намеси се Линда, раздразнена, че сватосването с Джони Аштън се бе провалило, — ужасно си груба. Време е да се връщаш зад кулисите.
— След минута — отвърна Мили. — Ооо, това за мен ли е?
Сесил се бе върнал от бара със сладоледи в ръка. Той подаде по един на жена си и дъщеря си и извади вибриращия си мобифон.
— Локуд Гроувс — каза, без да обърне внимание на ледения поглед на Линда.
Но изражението й се промени, когато след няколко секунди видя как лицето на мъжа й пребледня и се намръщи разтревожено.
— Мили Боже — прошепна Сесил. — Сигурна ли си?
Джаспър и Рейчъл се бяха появили в бара и сега наблюдаваха Сесил заедно с останалите.
— Кога стана това? Потърси ли помощ?
Сърцето на Мили се сви. Не можеше да си спомни някога да е виждала спокойния си баща толкова паникьосан. Очевидно бе станало нещо сериозно.
— Да, добре. Добре — кимна Сесил мрачно. — Идвам.
— Какво има? — попита Линда, когато той затвори телефона. — Всичко наред ли е?
— Не — отговори Сесил. — Не е. Беше Нанси — обясни той с посивяло от страх лице. — Рейдър припаднал преди двадесет минути. Според нея няма да оживее.
Мили се ококори и вдигна ръка към устата си в ням жест на ужас. Боби инстинктивно обви ръка около раменете й, но тя бе прекалено разстроена, за да забележи. Момичето се отдръпна от него и се заразхожда нервно напред-назад.
— Какво му има? — попита с треперещ глас.
— Конски грип — обясни Сесил мрачно. — Адски силен вирус. Страхувам се, че има и по-лошо. Някои от другите жребци също са се заразили.
Мили се закова на място.
— Кои?
— Лесна победа вече има висока температура — отвърна Сесил, потвърждавайки най-ужасните й страхове. — Чувства се много зле — додаде, после се завъртя към жена си. — Съжалявам. Трябва веднага да отида в конюшните.
Без да мисли, Мили хвана ръката на Боби, който стисна нейната в подкрепа. Знаеше колко силно хлапето обичаше коня.
— Идвам с теб — заяви тя на баща си.
— Аз също — обади се Боби.
— Не ставай смешна, Мили — намеси се Линда. — Трябва да си довършиш пиесата. И дума не може да става. Джаспър ще отиде да помогне на баща ти, ако се наложи.
Мили пусна ръката на Боби и се обърна към майка си. На лицето й бе изписана такава решителност, че Линда се стресна.
— Майната й на пиесата — заяви. — Отивам в конюшнята. Още сега. Лесна победа има нужда от мен.
9.
В Нюуелс цареше страхотна суматоха.
Под силната светлина на прожекторите тълпа ветеринари, коняри и работници тичаха към къщата и обратно със спринцовки, кофи с вода, одеяла, кърпи и бинтове. Нанси видя джипа на Сесил и се втурна към тях. По петите я следваше притеснен мъж, който явно бе изкаран от леглото. Все още бе облечен с долнището на пижамата си, натъпкано в ботуши за езда. Отгоре носеше дебел вълнен пуловер, нахлузен наопаки.
— Шофирах като луд, но тези шибани селски пътища отнемат много време — извини се Сесил, като погледна часовника си, а после ветеринарката. — Какво е положението?
— И двамата са още живи — отговори Нанси, като кимна за поздрав на Боби и Мили, които бяха дошли със Сесил за нейна радост.
Ако някой можеше да помогне в успокояването на конете, това бяха двамата младежи.
— Но не изглеждат добре. Температурата на Рейдър е вече четиридесет и два градуса, а Лесна победа го следва по петите. Носът му прилича на Ниагарския водопад.
— Може ли да го видя? — попита Мили, като едва успя да потисне риданието си.
— Разбира се — мило отговори Нанси. — Следвай ме. Това е Дрю, между другото. От института за проучване на конските болести.
Тя представи мъжа с пижамата, докато бързаха към обора, където бяха изолирани Рейдър и Лесна победа. Институтът бе добре познат в Нюмаркет, а ветеринарите и учените му бяха сред най-уважаваните в Европа.