— Помолих го да дойде, в случай че ние сме пропуснали нещо.
— И? — попита Сесил. — Имаше ли нещо пропуснато?
— Страхувам се, че не — отговори Дрю с мек шотландски акцент. — Типичен грип, макар от най-жестоките, които съм виждал. За съжаление, както всички грипни вируси, и този е силно заразен. Няма да знаем със сигурност колко от животните са били засегнати в следващите един-два дни, макар че ако се съди по сериозността на тези два случая, очаквам симптомите да се проявят в следващите няколко часа, ако вирусът се е разпространил.
— Но ние имунизирахме всички коне, за Бога — обади се Мили. — Аз лично видях как Лесна победа си получи инжекцията.
— Нови вируси се появяват непрестанно — обясни Боби. — Това е проблемът.
— Точно така — съгласи се ветеринарят. — Нужен е само контакт с един непознат кон, пътувал в чужбина, да речем, или изложен на нов мутирал щам. И грипът се разпространява като стихиен пожар.
— Но не е фатален, нали? — попита Мили, като отвори вратата към помещението под карантина.
— Обикновено не е — отговори Дрю, като я последва вътре. — Но, както казах, това е необичайно лош случай. Също като хората, най-изложени на риск са по-старите и най-младите. Рейдър има по-добър шанс от стареца ви — посочи той Лесна победа, който лежеше в ъгъла, свит на трепереща, окъпана в пот топка.
Прекалено изморен да вдигне глава, конят завъртя очи при звука от гласа на Мили и я погледна с обич. Горкото животно вече изглеждаше някак си смалено от ужасния вирус, който го бе атакувал внезапно.
— Горкичкият ми — коленичи Мили до него и обви ръце около врата му.
Стори й се, че се притиска до мокър радиатор. Конят бе невероятно горещ.
— Не можем ли да направим нещо? Искам да кажа, не можем да го оставим просто така.
— Мога ли да помогна? — попита Боби.
Чувстваше се адски безпомощен, застанал встрани като излишна резервна част. Седмицата бездруго бе тежка за Мили, но той знаеше, че останалите й разочарования са нищо в сравнение с възможността да загуби Лесна победа. Искаше му се да помогне с нещо.
— Благодаря, но всъщност не можеш — отговори Нанси. — Конят получи болкоуспокояващи, но високите дози намаляват способността му да се бори с вируса. Охлаждаме го с вода и студени кърпи. Няма какво друго да направим, освен да чакаме.
Сесил прокара ръка през косата си отчаяно. Също като Мили, и той обичаше конете си, особено Лесна победа, стареца в конюшните. Но за разлика от дъщеря си, можеше да огледа кошмарното заболяване и от делова перспектива. Лесна победа бе най-доходоносният жребец в Нюуелс и загубата му щеше да е сериозен удар. Но ако и останалите жребци бяха засегнати, бизнесът, който бе изграждал в продължение на двадесет години, щеше да бъде съсипан. Сесил беше застрахован срещу загубата на собствените си животни. Но ако се разчуеше, че развъдникът не е безопасен или в него върлува зараза, това щеше да е краят. Дори най-старите му клиенти и приятели, като сър Майкъл Дилейни, не можеха да си позволят да рискуват състезателните си коне и потомците им.
— Знам, че не това искаш да чуеш — обади се Дрю, — но най-доброто, което можем да направим засега, е да охлаждаме конете, да ги оставим да си починат на спокойствие и да ги държим далеч от останалите.
Мили погледна Боби отчаяно.
— Какви са шансовете им? — попита Сесил, който не бе очаквал животните да изглеждат толкова зле. — Честно.
— Честно? — повтори Дрю, като хвърли замислен поглед на Нанси. — Петдесет процента. И се страхувам, че това е в най-добрия случай.
Нощта бе една от най-дългите в живота на Сесил. Следвайки съвета на ветеринарите да остави двете болни животни да си почиват, той прекара повечето време в конюшните на останалите жребци, като проверяваше температурата им и вида им непрестанно. Първите симптоми на конския грип се проявяваха с хрема, депресия, умора и загуба на апетит, а при подобен силен вирус можеше да очаква, че признаците щяха да се развият бързо и температурата да се повиши светкавично, както бе станало с Рейдър и Лесна победа. В ранната сутрин всички бяха обзети от надеждата, че по някакво чудо останалите коне са незасегнати. Някои от жребците бяха раздразнени и объркани от необичайните нощни посещения, но никой от тях нямаше висока температура.
Боби също изкара дълга нощ. Тичаше нагоре-надолу с мокри кърпи в ръка и правеше безбройни чаши кафе. Накрая към пет часа реши да поспи около час. Отправи се към къщата, като се прозяваше и се протягаше изморено. Последната му спирка бе карантинното помещение с двете изолирани животни. Искаше да провери как е Мили. Надникна вътре и я завари свита като ембрион в сламата до предните крака на Лесна победа, облегнала нежно ръка на изпотения врат на коня. Рейдър спеше дълбоко в другия ъгъл. Все още облечена в дългата черна пола и виненочервената блуза от пиесата, които вече бяха окаляни и покрити с конски косми, Мили бе изритала черните обувки и бе свила босите си крака под себе си.