За втори път този ден Боби изпита прилив на нежност към момичето. Знаеше какво е да загубиш животно, което обичаш така, както Мили обичаше Лесни победа. Щеше да е толкова лесно да отиде и да легне до нея. Да я прегърне и успокои.
И искаше да го направи. Мамка му, толкова му се искаше, че го болеше. Но със свирепо усилие Боби се въздържа. Господ знаеше, че нямаше скрупули, когато ставаше дума за секс. Но да се възползва от детинското влюбване на Мили, когато е слаба и уязвима? Не би могъл да живее в мир със себе си, ако направеше подобно нещо.
Той клекна над нея и нежно я погали по бузата. Тя сънливо отвори очи.
— Хей — прошепна Боби. — Съжалявам. Не исках да те будя. Просто проверявах дали си добре.
— Добре съм — отвърна тя неубедително.
Очите й бяха подути и зачервени от плач, а носът й течеше почти като на Лесна победа.
— Не спях — успокои го тя и попита: — Отиваш да си легнеш ли?
— Да, така възнамерявах — отговори Боби, като се изправи и разтърка схванатия си врат.
Въпреки мъката и отчаянието си Мили си пожела да докосваше нейния врат в момента.
— Нанси и баща ти казаха, че засега не може да се направи нищо повече.
Тя се вторачи в него. Застанал над нея в мъждиво осветеното от луната помещение, Боби бе красив както винаги.
Момичето виновно се извърна към Лесна победа. Как можеше дори да мисли за нещо друго, когато любимецът й бе толкова болен?
— Как е той? — попита Боби, сякаш разчел мислите й.
— Няма промяна — отговори тя, като погали задницата на коня. — Дишането му е затруднено и не спира да трепери.
— Искаш ли да остана с теб? — предложи Боби, като едновременно се надяваше и страхуваше, че Мили ще се съгласи. — Ще ми е приятно да ти правя компания.
Момичето с тъга осъзна, че никога в живота си не бе искала нещо по-силно. Но си даваше сметка, че това може би са последните й часове с Лесна победа. Той се нуждаеше от нея повече, отколкото тя от Боби.
— Не — отговори, като зарови глава във врата на коня. — Иди да поспиш. Добре съм сама.
— Е, хубаво.
Той се опита да прикрие разочарованието си, свали коженото си яке и го наметна на раменете й. Мили се бе свила на топка, така че якето я покри изцяло като одеяло. Виждаше се само красивото й бледо лице.
— Знаеш къде съм, ако имаш нужда от мен — бяха последните думи на Боби, преди да си тръгне и да затвори вратата на обора тихо.
Сесил влезе в обора след около час, малко след шест. Мили все още бе свита под якето на Боби и спеше дълбоко. За изненада и радост на баща й Рейдър бе на крака. Конят наостри уши при звука от стъпките и раздвижи глава, като турист, който се опитва да разкърши врата си след дълго пътуване със самолет, после примигна към Сесил, сякаш искаше да го попита за какво бе цялата суматоха.
— Здрасти, болнико — усмихна се Сесил и погали коня по челото. — Добре дошъл обратно.
Рейдър притисна муцуна в него обичливо. Очевидно не бе забелязал присъствието на Мили и безжизнения си стар другар.
Сесил се завъртя и въздъхна тежко. Току-що ветеринарите го бяха успокоили, че останалите коне са добре и той бе почти готов да се порадва на облекчението. Но сега сърцето му се сви, когато видя това, от което се бе страхувал, макар да го бе очаквал. Лесна победа бе мъртъв.
Сесил клекна и нежно разтърси дъщеря си.
— Мили — прошепна той, но тя не помръдна. — Мили — повтори по-високо.
— Всичко е наред, татко — отвърна тя изморено със затворени очи. — Няма нужда да ми казваш. Знам. Мъртъв е, нали?
Опитът й да прояви смелост въпреки изтощението и мъката си го накара да се просълзи. Лесна победа бе изключителен жребец и щеше да липсва на всички. Но Мили имаше специална връзка с него — бяха невероятно близки.
Дъщеря му се бе променила много през последните няколко седмици след пристигането на Боби. Струваше му се, че старата Мили отпреди инцидента бе оживяла. Макар да се бе ядосал, когато Боби му призна за тайните им тренировки, сега Сесил осъзна колко силно му бе липсвала щастливата му, безгрижна дъщеря, чиито очи заблестяваха в мига, когато се настаняваше на седлото. А напоследък очите й се озаряваха всеки път, когато Боби Камерън влезеше в стаята, помисли си Сесил с бащинска загриженост.