Роден в Бостън преди тридесет и седем години, най-младият от тримата синове на родители от работническата класа (баща му Боб прекара петдесет години на конвейера във фабрика за пластмаси извън града, а майка му Сиобхан бе домакиня), Тод направи първия си милион в недвижимите имоти преди двадесет и петия си рожден ден. Първият от семейството, завършил колеж, той напусна Нюйоркския университет на деветнадесет години за изненада на родителите си и започна бизнес с местен строителен предприемач. Купуваха малки помещения в универсалните магазини в Ню Джърси и ги даваха под наем с огромна печалба. Скоро Тод се прехвърли на ваканционни апартаменти. Винаги се фокусираше върху количеството и в по-евтиния край на пазара.
След няколко години бе натрупал достатъчно, за да изрита партньора си. С невероятния си инстинкт за бизнес и безмилостната си самодисциплина — никога не се хвърляше, без да мисли, върху мечтан имот, а се придържаше към онова, което познаваше, спазваше бюджета си, взимаше скромни заеми и съкращаваше загубите до минимум — скоро състоянието му възлизаше на десетки милиони.
Първото, което направи, когато забогатя, бе да се обърне към семейството си. Предложи да купи на родителите си нова къща и вечно изкушаваше братята си с нови коли и скъпи почивки, като Дядо Коледа. Но макар и радостни заради успеха му, дълбоко вроденото чувство на гордост на хора от работническата класа ги накара да отхвърлят щедрите предложения.
Тод не можеше да ги разбере. Не бяха ли парите му достатъчно добри за тях? Мразеха ли го задето бе образован? Изтълкува гордостта им като завист и тъп инат и се затвори в черупката си наранен. След няколко години контактите му с братята му се свеждаха до картички за рождените дни и Коледа. А скоро след това престанаха напълно.
Отчуждаването от семейството му имаше ужасен ефект върху Тод. Лиши го напълно от доверие в най-близките му и го накара да намрази страстно класовите предразсъдъци.
Но горчивината не навреди на кариерата му, а го подтикна към нови висоти. Тод разшири бизнеса си до Флорида и Калифорния, където увеличи състоянието си четирикратно, благодарение на умните инвестиции в индианците, които му позволиха да заобиколи щатското планиране и строителни регулации, да не споменаваме и за данъците.
— Бебчо? Навън ли си? Къде отиде?
Катрин, тъмнокосата мръсница от Долината, която бе свалил на купона у Луис Фрамптън снощи, излезе на терасата. Беше облечена в една от любимите му индигово сини ризи от „Интерно Ото“, а масивните й силиконови гърди опъваха плата почти до скъсване.
Настроението на Тод се развали. Защо тези момичета не постъпваха почтено и не си тръгваха на сутринта? Дрезгавият й глас на страстна пушачка го бе възбудил невероятно миналата вечер след пет мартинита и малко страхотен кокаин. Но сега му действаше като драскане с нокът по черна дъска.
— Здрасти — каза той студено. — Имам много работа тази сутрин, сладурче, затова реших да започна рано — и си погледна часовника. Мамка му! Вече минаваше девет. — Мога ли да ти предложа нещо?
Предложението бе изречено с нетърпение и нелюбезност, но момичето явно не ги забеляза. Не бе от най-умните, затова прие идеята въодушевено. Приближи се и се залепи за него, а ръката й с кошмарно дълги й червени нокти се пъхна под шортите му.
— Разбира се, че можеш да ми предложиш нещо — прошепна тя, като го изгледа с нещо, което погрешно смяташе за сексапилен поглед, и започна да масажира члена му.
Предишната вечер се бе втвърдил като желязо при допира й, но сега бе отпуснат и безжизнен. Тод сбърчи нос отвратено — момичето още миришеше на секс и пот и горещата й миризма го зашемети. Той дръпна ръката и й се усмихна делово.
— Мислех си по-скоро за такси — поясни той.
Тод обичаше секса, но не обичаше жените. Тъй като бе богат и неженен мъж в Ел Ей, можеше да си избира сред най-красивите момичета в Америка — това бе една от причините да се засели в този красив, но плиткоумен град — ала рядко спеше с едно и също момиче повече от веднъж.
Жените се тълпяха около него не само заради мангизите му. Беше привлекателен мъж, с яка боксьорска фигура и гъста кестенява коса. Чертите му бяха изсечени: солидна квадратна челюст, голям счупен нос, който странно му отиваше, и широка уста с тънки, леко извити устни. Някои дори твърдяха, че им напомня за Джак Никълсън, прилика, с която Тод тайно се гордееше.
Също като Никълсън, и той бе женкар. Но за разлика от Джак не беше от мъжете, които обожават жените. Страхотното му либидо се дължеше на нещо съвсем друго — гняв, дори горчивина, които оставяха лош вкус в устата му и след най-приятните еротични преживявания. Изпитваше същото и сега с Катрин. Искаше му се момичето да се изпари и да го остави на мира.