Той вдигна телефона и се залови да проведе деловите си разговори с Източното крайбрежие. Фактът, че бе неделя, както и великолепният калифорнийски ден, който едва започваше, не означаваха нищо за Тод.
Целият му живот бе в работата му. И така му харесваше.
10.
В седмиците след избухването на грипа атмосферата в Нюуелс бе изключително напрегната.
Смъртта на прочут жребец като Лесна победа бе страхотна новина в Нюмаркет. Страшни истории за фатален супервирус от конски грип се разпространиха по-бързо от самото заболяване. Сесил бе принуден да се мъчи да намали щетите. Прекарваше дните си в обиколки из страната заедно с ветеринарския си екип, като се опитваше да увери клиентите си, че конюшните му са безопасни. Дългите часове и силният стрес бяха ужасни. В редките случаи, когато се прибираше у дома, той бе необичайно раздразнителен и груб с всички — от Линда до конярите.
Около три седмици след смъртта на Лесна победа той влезе в кухнята с по-изтормозен вид от обикновено.
— Виждала ли си Джаспър? — попита той жена си, после изруга под нос, когато видя, че захарницата е празна, и шумно започна да отваря и затваря шкафовете в търсене на нов пакет. — Трябваше да упражнява Дани и Калигула тази сутрин, но мързеливото копеле отново е изчезнало.
— Мисля, че е в Митлингсфърд — спокойно отговори Линда, като извади захарта от шкафа и напълни захарницата. — Джулия Дилейни имаше нужда от помощ, за да се подготви за празненството, и Джаспър предложи своята. Не трябва да си толкова суров с него.
— Не трябва да съм суров с него? — изсумтя Сесил, после отпи от кафето и изгори езика си. — Мъча се да задържа главите ни над водата, Линда. А синът ни по-скоро би сгъвал салфетки за проклетата си приятелка, вместо да ми помогне.
Тази вечер бе ежегодното празненство на семейство Дилейни по случай края на лятото, най-очакваното светско събитие в Нюмаркет. Линда беше безумно развълнувана. Сега, след като Джаспър и Рейчъл вече бяха двойка, тя щеше да е част от вътрешния кръг на най-желаните гости, онези, които прекарваха най-много време със сър Майкъл и лейди Джулия, или просто Джулия, както я наричаше напоследък.
— Мога да поема Калигула, ако искаш — предложи Боби, който тъкмо бе влязъл в кухнята в мърлявите си джинси и изпотената си тениска след тренировката с жребците. — Днес следобед съм свободен.
— Наистина ли? — попита Сесил, като усети известно облекчение.
Боби се бе проявил като истински спасител откак грипът избухна. Помагаше колкото се може повече, без да се интересува, че това не влизаше в задълженията му. По-ранното им скарване заради тренировките на Мили бе напълно забравено и простено. А и Боби бе единствения, който можеше да говори с Мили след смъртта на Лесна победа. Тя се бе затворила в черупката си, прекарваше часове сама в стаята си, вторачена в празното пространство, потънала в мъка. Дори вече не хленчеше, че не й позволяват да язди, което бе толкова нетипично, че тревожеше Сесил повече от всичко друго.
Мисълта, че след по-малко от седмица Боби щеше да се качи на самолета за Калифорния, го ужасяваше. Ако Мили не излезеше от депресията си дотогава, Сесил просто не знаеше как да й помогне.
Точно в този момент Мили се появи в кухнята. Приличаше на изтормозен призрак в раирана пижама. Кимна бързо на Боби и без да каже и дума на родителите си, започна да си препича филия.
— А, ето те — каза Линда делово.
За разлика от мъжа си тя не се трогваше от театралното цупене на Мили и смяташе, че мъката й по мъртвия кон е абсурдна.
— Надявам се, не си забравила за празненството у семейство Дилейни довечера?
Мили изстена и завъртя очи.
— Довърши си закуската бързо — подкани Линда, без да й обърне внимание. — Ще те взема в града с мен. Косата ти се нуждае от подстригване и… Господи, скъпа, краката ти! Приличаш на хобит. Ще проверя дали ще те вземат и за педикюр.
— Не си прави труда. Няма да дойда — отвърна Мили, като си взе чиния.
— Разбира се, че ще дойдеш — твърдо заяви Линда. — Вече потвърдих, че всички ще присъстваме. Ще бъде изключително грубо да откажеш.
— Ами значи ще бъда изключително груба — заключи Мили, като грабна филията и се настани до Сесил. — Пък и аз никога не съм потвърждавала нищо. Ти прие, защото все още се опитваш да ме сватосаш с Джони Аштън, сякаш съм тъпа гейша.
— Не бъди груба с майка си — автоматично я укори Сесил.
— Въпросът не подлежи на обсъждане — категорично заяви Линда. — Идваш с мен, дори да се наложи да те влача. И ще си направиш косата.