— Съжалявам — ухили се Боби, загрял какво бе станало. — Скрий кренвирша? Мисля, че тая игра не я знам.
— Глупости — процеди Джаспър горчиво. — Ти си шибан олимпийски шампион по нея, така че не се прави на ударен, Камерън. И ти ще си държиш устата затворена, ако не искаш да ти се случи нещо лошо.
— Така ли? — настръхна Боби от наглата заплаха. — И ако не те послушам?
— Аз… аз… ще видиш — избъбри Джаспър стреснато. — Ще те накарам да съжаляваш, това е.
— Честно казано, съмнявам се, че на Рейчъл ще й пука — обади се Мили, която с удоволствие видя как брат й отстъпва страхливо. — Тя се чувстваше адски уютно с онзи хубав спортен агент на канапето. Мисля, че напълно те е забравила.
— Глупости — изсумтя Джаспър, но на лицето му се изписа тревога и той забърза към къщата.
— Наистина ли ги хвана на местопрестъплението? — засмя се Боби.
Мили кимна.
— Оная курва Маккалъм му правеше минет в храстите. Най-гнусното нещо, което съм виждала в живота си.
Беше чудесно отново да си говорят по този начин.
— Нищо чудно, че изглеждаше сякаш бе преживяла война — отбеляза Боби.
— О, Господи — засрами се Мили, като вдигна ръце и започна да търка размазаната по лицето й кал. — Сигурно видът ми е кошмарен.
— Не — възрази Боби, като дръпна ръката й от лицето. — Недей. Изглеждаш много по-добре. Естествена. Не те харесах преди, защото не беше истинската ти.
Мили не смееше да помръдне и се наслаждаваше на топлината на ръката на Боби. Внезапно удоволствието бе нарушено от пронизителен писък откъм терасата зад нея.
— Помощ!
Гласът на майка й не можеше да бъде сбъркан, но паниката в него беше непозната и страшна.
— Някой да ми помогне! Бързо!
Мили се освободи от ръката на Боби и се втурна по стълбите към Линда, която бе коленичила над нечие тяло.
— Джулия, повикай линейка — обади се авторитетният глас на сър Майкъл.
— Мамо?
Разтреперана, Мили си проправи път през тълпата. Едва когато стигна до майка си, разпозна проснатата на терасата фигура, чиято глава се люлееше наляво-надясно в полусъзнателно състояние. Беше Сесил.
Всички се понесоха към болницата. Линда се качи в линейката заедно с вече упоения Сесил и Джаспър, който бе пребледнял от шока. Рейчъл, която никога не пропускаше вълнуваща драма, настоя да го придружи за „подкрепа“, така че докато Мили стигне до линейката, за нея вече нямаше място. Тя неохотно се съгласи да последва семейството си в колата на баща си, шофирана от Боби.
— Хората от „Бърза помощ“ съобщиха на мама, че става дума за лек инсулт — каза тя, като нервно кършеше ръце, изтрезняла светкавично. — Но дали изобщо има лек инсулт?
— Разбира се — увери я Боби, макар да нямаше представа за какво говори. — Половината от объркването му и завалянето на думи вероятно се дължи на алкохола. Почакай и ще видиш. Ще му направят всички изследвания и ще се оправи за нула време.
Когато пристигнаха в болницата, Линда и Джаспър вече седяха в чакалнята. И двамата бяха посивели от тревога. Рейчъл седеше между тях. Гримът й все още бе идеален, въпреки пресилено загрижения поглед, който бе приковала в Линда, докато стискаше ръката й. При други обстоятелства Мили би я удушила, но в момента можеше да мисли само за баща си.
— Как е той? — попита тя Джаспър.
— Още не знаем — отговори брат й, като за първи път в живота си забрави за грубото си държане. — Сестрата каза, че може да мине известно време преди да ни позволят да го видим.
— Тогава ще отида да купя кафе, ако някой иска — обади се Боби. — Предполагам, че предпочитате да останете сами за малко. Рейчъл, искаш ли да дойдеш с мен и да оставим хората на спокойствие?
За момент фалшивата маска в стил принцеса Даяна изчезна от лицето на Рейчъл. Тя се намръщи и присви ядно устни.
— Не, благодаря — отговори раздразнено. — Смятам, че тук мога да помогна повече. Но ако отиваш за кафе, донеси и за мен. С мляко и две бучки захар. Същото и за госпожа Гроувс.
Линда й се усмихна благодарно.
— Толкова е мило, че помниш, Рейчъл.
— Не отивай — извика Мили и го стисна за ръката. — Искам да останеш. Моля те.
Калта вече бе избърсана от бузите й, но спиралата й се бе размазала под очите и я правеше да прилича на мокър опосум. На всичкото отгоре не можеше да спре да трепери в тънката си рокля. В болничния коридор ставаше ледено течение, от което русият мъх по ръцете й настръхна.