След няколко секунди получи отговор на въпроса си, когато изумително дългокрака блондинка в чифт миниатюрни шортички, които не биха покрили и половината задник на Мили, се хвърли върху Боби въодушевено.
— Върна се! — извика тя. — Върна се! Върна се! Върна се!
Докато Боби я целуваше и прегръщаше, Мили огледа внимателно прочутата Съмър. Определено бе много по-красива от описанието на Боби. Безукорна кожа, високи скули, розови пълни устни и гъста руса грива, която се спускаше на вълни по гърба й. А пък фигурата й… Според Мили около осемдесет процента от тялото й се състояха от бедра, а останалите двадесет процента — от гърди. Ако Рейчъл Дилейни бе по-висока и елегантна и хиляда пъти по-красива, пак щеше да бъде бледа имитация на Съмър Макдоналд.
Инстинктивно Мили изпита враждебност към богинята, която все още отрупваше Боби с целувки и неспирни въпроси за пътуването му. Опитът й показваше, че красиви като Съмър момичета обикновено са ужасни кучки.
Но не трябваше да съди за хората прибързано. Боби бе описал Съмър като „сладко хлапе“ и може пък наистина да беше такова. Все пак не бе виновна, че е толкова красива.
Мили заобиколи колата и зачака за пауза в разговора им, за да се представи.
— Аз съм Мили — каза тя най-после. — Ще тренирам с Б…
— Знам коя си — хладно я прекъсна Съмър, без да отговори на усмивката й. — Новата сензация в надбягванията с каубойски коне. Поне Боби твърди така.
— О! — прошепна Мили притеснено.
Всички други бяха толкова мили и любезни, че внезапната грубост я стресна.
— Е, не бих казала точно сензация. Просто получавам възможност да се уча — заекна тя.
— Мили ще е страхотна — намеси се Боби, без да забележи мрачния поглед, който Съмър хвърли на гостенката. — Разбира се, първо ще трябва да построим тренировъчните площадки и помещения — добави той с копнеж.
— Да. Трябва да обсъдим това — каза Уайът. — Тази сутрин отново говорих с банката…
— За Бога, Уайът, остави момчето поне да си влезе у дома, преди да заговориш за бизнес — прекъсна го Маги, после се обърна към Мили. — А ти, скъпа, сигурно си изтощена. Тара — погледна тя по-голямата си дъщеря, — помогни й да внесе нещата си. Ти ще живееш в голямата къща заедно с Боби — обясни тя на Мили, — но повечето време ще се храниш с нас. Разбира се, вратата ни е винаги отворена, ако се нуждаеш от компания.
— Благодаря — отвърна Мили.
Съмър изстена шумно.
Майната ти, кучко. На кого му пука какво мислиш, каза си Мили. Тя щеше да живее в къщата на Боби. Само те двамата. Сами. Нужно бе много повече от някакво си злобно русо насекомо да съсипе радостта й.
Тара вдигна най-тежкия й куфар енергично и Мили се повлече след нея към къщата, грабнала по-малкия. Изкачиха се по широките дървени стълби към стаята й.
— Е, това е апартаментът за гости — заяви Тара, като метна куфара на леглото и отвори вратата към банята, великолепно помещение, във викториански стил с огромна вана и красива бяла кана до мивката. — Кърпите са в шкафа ей там, а в кошницата има сапун и тоалетни принадлежности. Ако имаш нужда от нещо друго, веднага ни кажи.
Мили се отпусна на леглото и се опита да събере мислите си. Стаята беше невероятна. Всъщност цялата къща приличаше на музей, скърцащ дървен храм на викторианския Див запад. Всяка от стаите все още бе с оригиналното си дюшеме, тежки дъбови врати и корнизи. Но в цялото това величие имаше нещо тъжно. Къщата сякаш принадлежеше на стар човек. Вероятно духът на Ханк още не се бе успокоил напълно. Каквато и да бе причината за странното настроение, Боби сигурно се чувстваше ужасно самотен при завръщането си у дома след смъртта на баща си.
Но вече нямаше да е самотен. Тя беше тук.
Боби обаче не бе направил опит да се доближи до нея след онази нощ в конюшнята на Лесна победа. Не че се бе отчуждил, но сякаш се бе превърнал в по-голям брат, откакто Сесил й бе дал благословията си да замине за Хайуд. Е, това не я притесняваше много. В Нюуелс непрестанно чуваше тиктакането на часовника. Но сега имаше месеци, дори години, за да спечели Боби. И тук, в красивата стара къща, сигурно нямаше да мине много време, докато той осъзнае, че им е предопределено да бъдат заедно.
— Вечерята е в седем в нашата къща — съобщи Тара с мек глас, женствена версия на зашеметяващия провлечен говор на Боби. — Мама направи ябълков щрудел с орехи в чест на пристигането ти. Надявам се да си гладна.