Щрудел звучеше чудесно, но докато Тара затваряше вратата зад себе си, Мили си помисли, че това, от което наистина се нуждаеше, бе една хубава баня. Съмър може да бе проклета крава, но свежият й и красив вид напомни на Мили колко изморена и мърлява изглежда самата тя. Ако искаше да накара Боби да се влюби в нея, не можеше да си позволи да се разхожда наоколо вмирисана като чифт от старите чорапи на Джаспър и да остави Съмър да блести до нея като ухаеща на рози Венера.
Надигна се с мъка и се завлече в банята. Е, какво, по дяволите, бе направила с електрическата бръсначка?
Междувременно в къщата на семейство Макдоналд Боби седеше до кухненската маса с Уайът и Дилън, който тъкмо се бе върнал от Лос Оливос, където бе ходил по работа. Боби едновременно преглеждаше натрупаната за два месеца поща, слушаше новините от ранчото и похапваше от вкусния кекс на Маги.
— Имам и добри новини — каза Уайът. — Един тип ще дойде да се запознае с теб утре сутрин. Иска да говорите за каубойски коне.
Боби наостри уши.
— Наистина ли? Инвеститор ли е?
— Възможно е — отговори Уайът. — Казва се Тод Кренбърн. Твърди, че те познава или май е познавал Ханк. Нещо такова. Дори спомена, че се познава и с мен, макар че аз не го помня. Както и да е, занимава се с недвижими имоти в града. Очевидно чул, че мислиш да започнеш бизнес тук и търсиш пари.
— Интересно — кимна Боби, като потърка наболата си брада замислено. — Но защо пък човек, който се занимава с недвижими имоти, ще се интересува от коне?
Уайът сви рамене.
— Нямам представа. Реших, че ти ще проучиш въпроса. Знам само, че засега той е единственият, който не е споменавал думата „петрол“. Изглежда сериозен по отношение на инвестирането и определено е достатъчно богат, за да ни помогне.
— Кренбърн — промърмори Боби. — Май ми звучи познато. Дил?
— Никога не съм чувал за него — отговори Дилън, като натъпка последното парче кекс в устата си. — Но просяците не могат да избират, нали? Ако има мангизи…
— Не сме просяци, Дилън — укори го баща му.
— Не още — усмихна се Боби. — Но да погледнем истината в очите. Едва се справяме. Ако изборът е между господин Кренбърн и конфискуване на ранчото, знам на кой кон ще заложа. Ако наистина се интересува от каубойски коне…
Боби потъна в мечтата си за луксозни конюшни с климатици и помещения за тренировки.
— Е, да видим първо какви идеи има — заключи Уайът, предпазлив както винаги.
Уайът бе по-практичен от Ханк и никога не се бе противил на идеята на Боби за обучението на коне. Фермерството, също като всеки друг бизнес, трябваше да се развива, за да оцелее. Знаеше го. И стига да не съсипваха земята с петролни кладенци, а по ливадите да пасяха стада, той бе достатъчно щастлив.
Тревожеше го мисълта, че Боби се хвърля сляпо в нещо. А още по-лошо бе да се опитва да изгради нов бизнес, преди да се справи с дълговете от стария. Но Боби винаги бе нетърпеливо хлапе и вечно мислеше, че е прав.
— Достатъчно приказки — прекъсна ги Дилън, тъй като му бе писнало да слуша за инвеститори и фалити. — Как беше в Англия? И каква е тази Мили?
— Красива е — обади се Тара, която тъкмо се бе върнала от голямата къща. — Дребна, но със страхотна фигура.
— Я моля ти се — изсумтя Съмър, като вдигна очи от романа на Стайнбек, който поглъщаше от три дни. — Никак не е красива. Мисля, че е мъжествена.
— О, не, не бих казала такова нещо, нали, Боби? — намеси се Маги от другия край на кухнята, където довършваше щрудела.
— Не знам — мрачно отвърна Боби. — Никога не съм се замислял по въпроса.
Съмър засия, когато чу отговора му. Беше забелязала начина, по който Мили го гледаше, като младата Присила, диво влюбена в Елвис, но очевидно чувствата бяха само от нейна страна.
— Никога не си мислил по въпроса? — изненада се Дилън. — Ти никога не си мислил? Боби Камерън, великият любовник, никога не е мислил дали Мили е готина?
— Тя е на седемнадесет години, Дил — рязко отвърна Боби. — Ясно ли е? Тук е да язди и да работи. Чудесно хлапе е, но нищо повече.
— Добре. Разбира се — ухили се Дилън и повдигна вежди към Тара.
Боби бе прочут с избухливия си нрав, но обикновено не го проявяваше пред него, поне със сигурност не и заради някое момиче.
— Просто полюбопитствах, това е всичко — оправда се Дилън.
След два часа любопитството му бе задоволено. Двамата с Уайът прекараха остатъка от деня в поправяне на оградите и закъсняха за вечеря. Майка му стоеше и си скубеше косата до печката, където се мъчеше да попречи на тиквичките да се превърнат в загоряло пюре.