— Ето ви! — извика тя намръщено. — Крайно време беше!
Закъснението за вечеря бе страхотен грях в дома на Макдоналд.
Маги вдигна огромната тенджера с картофи и изсипа водата от нея в мивката.
— Картофите бяха готови още преди двадесет минути — замърмори тя. — Тара, занеси маслото на масата. Къде е Мили?
— Тук съм — обади се момичето откъм вратата, където стоеше и сънливо разтъркваше очи. — Съжалявам, че закъснях. Взех си гореща вана и полегнах за пет минути, но се страхувам, че заспах. Трябваше да ме събудиш — обърна се тя към Боби.
Той незабавно си представи голото й тяло, проснато на леглото. Неуспешните му опити да прогони образа от съзнанието си развалиха настроението му.
— Съжалявам — извини се той мрачно. — Унесох се в работа.
— Е, няма значение — намеси се Маги нежно, тъй като не искаше момичето да се чувства неудобно и вече съжаляваше за резкия си тон по-рано. — Мили, седни до Дилън. Вече можем да започваме.
Мили се усмихна нервно. По принцип не бе свенлива, но всички от семейство Макдоналд изглеждаха толкова загорели, красиви и здрави, а и напълно доволни да бъдат заедно. Седнала до тях, тя се чувстваше като същество от друга планета: бледо, смотано и не на мястото си.
Тъй като се успа, не й остана време да положи достатъчно грижи за вида си, макар че ужасно й се искаше да го направи поне първата вечер в Хайуд. Спря се на първото, което измъкна от куфара си. Чифт чисти бели джинси и пепеляворозов кашмирен пуловер, под който вече започваше да се поти заради жегата в кухнята на Маги. Е, поне успя да си измие косата, която, макар и още влажна, блестеше като полирано дърво по гърба й. Гримът й се състоеше само от спирала и гланц за устни. На път към дома на семейство Макдоналд, ощипа набързо бузите си, вместо да се разкраси с ружа, чиято кутия се бе счупила в куфара, съсипвайки поне три тениски.
— Здрасти, аз съм Дилън.
Усмихнат чернокос младеж се отдръпна настрани, за да й направи място. Напомняше на боксьор със счупения си нос и леко изкривена уста и никак не приличаше на сестрите си. Бе наследил цветовете на Уайът и прочутата широка усмивка на Макдоналд. Също като баща си, Дилън не би трябвало да се смята за хубав, но всъщност бе страшно привлекателен. Ако не беше толкова влюбена в Боби, Мили лесно би си паднала по него.
— Боби твърди, че си следващият Джо Бадила — ухили се той.
— Кой? — обърка се Мили, после си припомни, че Боби й бе споменавал същото име и добави: — А, жокеят на каубойски коне? Да. Искам да кажа… — внезапно се изчерви тя, — не че съм следващия Джо, а знам кой е. Боби ми разказа.
Тя погледна към Боби и се зачуди дали и той помнеше, но в момента бе потънал в сериозен разговор с Уайът и не вдигна очи.
След кратко затишие, по време на което Маги сервира вечерята, започна разпитът на Мили.
— Е — поде Маги, след като темите за английската мода, кралското семейство и дали Мили бе виждала Дейвид Бекъм на живо бяха изчерпани от Дилън и Тара. — Как върви настаняването ти тук? Харесва ли ти стаята ти?
— Обожавам я — възторжено отвърна Мили. — Страшно харесвам викторианските мебели, ваната и леглото от ковано желязо. Адски е красиво. Прилича на извадено от стар уестърн. Имам чувството, че ми трябва кринолин или нещо такова.
Съмър, която бе мълчала упорито досега, я изгледа злобно.
— Повярвай ми — рязко каза тя, — Хайуд няма нищо общо с филмите на Клинт Истуд. Можеш да забравиш романтичните си представи за каубои и индианци. Ако си очаквала подобно нещо, предстои ти сериозно разочарование.
— Нямах предвид това — отвърна Мили обидено и се зачуди защо проклетото момиче я мрази толкова. — Не исках да се държа снизходително.
Копнееше Боби да се застъпи за нея или поне да я погледне, но той изглежда бе решил твърдо да не й обръща внимание тази вечер. Тя се опита да потисне разочарованието си. Все пак не се бе прибирал у дома от месеци и трябваше да навакса със страхотно количество работа, както и да се види със старите си приятели. Но й се искаше да са сами както по време на дългото пътуване от Англия. Всъщност и тогава я бе пренебрегвал, но подобно отношение се понасяше по-лесно без публика.
— Я не й обръщай внимание — намеси се Дилън, като изгледа укорително Съмър, която се престори, че не го разбира. — Сестра ми е станала със задника нагоре тази сутрин.