Съмър вбесено се сви в черупката си. Първо Мили бе замаяла Боби, а сега малката вещица накара и Дилън да се застъпи за нея. А я познаваше едва от пет минути! Вторачена в Мили, която се нахвърли върху картофите на майка й, Съмър отправи безмълвна молба към Господ да накара проклетницата да се задави.
Дилън обаче бе очарован. Как бе възможно Боби да не сподели каква красавица бе Мили? Вярно, беше на седемнадесет години, но какво толкова! Не беше на седем, все пак. Невероятната коса, сладките лунички, розовият пуловер, прилепнал съблазнително към стегнатите й закръглени гърди, които приличаха на два розови грейпфрута, всичко бе великолепно. Би било чудесно, ако можеше да я нарисува.
След като приключиха с вечерята, той и Съмър отнесоха чиниите и се върнаха до масата с купички, натъпкани до ръба с ябълков щрудел, щедро полят със сметана. По време на вечерята Мили бе прекалено заета с опитите си да привлече вниманието на Боби, за да се наслади на храната, но сега внезапно осъзна колко бе гладна. Никога в живота си не бе виждала нещо толкова калорично като щрудела, но пък цялото семейство Макдоналд изглеждаше като слязло от реклами за фитнес. Сигурно тренираха адски упорито.
— Господи, не мога да изям всичко това! — ахна тя, когато видя порцията си. — Майка ми ще получи инфаркт. А аз ще се превърна в кит.
— Първо го опитай — посъветва я Уайът. — Една хапка от щрудела на Маги и няма да можеш да спреш. Тя е легенда в долината, когато става дума за готвене.
Мили опита първата хапка и затвори очи в екстаз. Уайът не се шегуваше. Десертът бе божествен.
— А и не трябва да се тревожиш, че ще се превърнеш в кит — обади се Боби.
Това бяха първите му думи към нея тази вечер и Мили засия. Дали пък Боби не се канеше да й направи комплимент?
— От утре ще работиш толкова усърдно, че ще свалиш излишните килограми за нула време — добави той. — Ще имаш нужда от цялата енергия, която можеш да получиш.
Мили лапна следващата хапка, за да прикрие разочарованието си. Това ли бе единственото, което го интересуваше? Енергията й?
— Хей, та тя изобщо не трябва да се притеснява от килограмите си — намеси се Дилън. — Има великолепна фигура, но още няколко кила няма да й навредят. Хубаво е да видиш жена с извивки.
Мили му се усмихна благодарно. Защо Боби никога не й казваше мили неща като него?
— Е — каза тя, — може и да е хубаво от мъжка гледна точка. Но не е много хубаво за жокей. Аз вече съм на границата на позволеното.
— В такъв случай — обади се Съмър, като протегна дългата си слаба ръка и грабна купичката на Мили — аз ще изям твоя десерт. Мога да ям каквото си поискам, без да кача и грам.
— Съмър! — изсъска Маги, шокирана от странното поведение на малката си дъщеря. — Остави храната на хората.
— Какво? — вдигна ръце Съмър с престорена невинност. — Мили заяви, че вече е на границата, нали? Просто се опитвам да й помогна.
Да бе, помисли си Мили яростно. Малката госпожица Макдоналд вече й лазеше по нервите.
Малката сладка сестричка, за която Боби й бе разказвал. Друг път! Съмър бе сладка колкото проклет питбул.
По-късно, след като всички се оттеглиха по спалните си, Дилън спря Съмър, която излизаше от банята.
— Каква беше тази история с Мили по време на вечерята? — попита той.
— Каква история? — направи се на невинно учудена Съмър.
Беше облечена в една от старите му бели тениски и бе пъхнала крака в пухкави пантофи. Косата й бе вдигната на кокче. Изглеждаше много мила, но Дилън я познаваше добре.
— Много добре разбираш какво имам предвид — каза строго той. — Никога не съм те виждал толкова враждебна. Какво имаш срещу момичето?
Съмър сви рамене. Макар и да бе близка с брат си, никога не би признала пред никого чувствата си към Боби.
— Не знам — отговори тя. — Не мога да определя точно. Но у нея има нещо, което не ми харесва. Например не спря да дрънка колко прекрасна е Англия.
— Не е дрънкала — поправи я Дилън. — Ние й зададохме въпроси и тя отговори.
— Мили е шест месеца по-малка от мен — продължи Съмър, без да му обърне внимание. — Но вече си мисли, че ще е следващата сензация в надбягванията. Как, по дяволите, може да е толкова самоуверена? Бездруго ще минат месеци, преди Боби да осъществи идеята си. А междувременно тя ще ни досажда като лоша миризма. Знаеш, че ще е безполезна в ранчото.
— Знам само — каза Дилън, като обви ръка около раменете й, — че сериозно ревнуваш.