Но не беше редно. Не и с Мили.
Имаше достатъчно други момичета, с които можеше да си направи удоволствието. С нея щеше да е все едно да откраднеш шоколадчето на дете. Не можеше да го направи.
— Е, добре — прокашля се той нервно. — Аз… ще те оставя да се върнеш в леглото. Лека нощ.
— Лека нощ.
Смазана от разочарование, Мили се върна в стаята си и се пъхна в леглото. Боби дори не я беше целунал по бузата за лека нощ. Беше избягал като уплашен паяк, сякаш нямаше търпение да се отдалечи от нея.
Какво, по дяволите, й имаше?
Е, не беше супермоделът Хайди Клум. Но наистина ли беше толкова невидима и лишена от сексапил, че да я пренебрегва човек, който през едно лято в Нюмаркет бе преспал с повече момичета, отколкото рапъра Пи Диди за цяла година?
Прекалено изморена, за да заплаче, Мили глътна хапчето си и най-после се унесе в сън около три часа. Но в шест бе събудена от Боби, който тропаше по вратата й. След половин час вече яздеха нагоре по хълма. Все още замаяна от приспивателното, Мили почти не можеше да говори, камо ли да язди.
— Проста работа е — обясни й Дилън, когато тръгнаха. — Отиваме до хълма, правим голям кръг и заобикаляме говедата. После ги подкарваме към обора.
Но не й спомена, че хълмовете бяха по-скоро скали, покрити с камъчета, по които дори най-опитните коне едва се задържаха. Освен това имаше и бодливи храсти, гъсти и високи колкото човешки ръст, които издраха зловещо ръцете и лицето й, докато се опитваше да се задържи на седлото. А заобикалянето на говедата не бе по-лесно от хващането на хлъзгав сапун в бурно море. В мига, когато Мили се доближеше на около стотина метра до някоя крава, проклетото добиче се втурваше да бяга по неравния терен. При това го правеше с лекота, сякаш тичаше по състезателните писти в Нюмаркет.
След четири часа малкият отбор каубои не бе открил и половината липсващи животни. Мили си помисли, че е изгубила половината от теглото си в потене от усилия и страхове.
— Ела горе! — извика Боби, кацнал на билото на около двадесет метра над нея.
Макар да бяха в същия екип и да яздеха на метри един от друг, той й бе казал не повече от две-три думи цяла сутрин. При това повечето бяха команди. Нямаше начин да не се почувства обезкуражена.
— Опитай се да минеш вляво — продължи Боби. — Земята там е по-твърда.
Да бе, каза си Мили горчиво. Сякаш изобщо мога да мръдна нанякъде. Надяваше се само кончето й, както Боби упорито наричаше огромния жребец, който й бе дал, да има по-добра представа от нея какво да прави, както и инстинкт за самосъхранение, за да стигнат до върха на хълма, без да се сгромолясат в зловещата пропаст.
Най-после Мили изкачи върха и се приближи към Боби. Беше напълно изтощена.
— Добре ли си? — лаконично попита той.
Добре ли?! Искаше й се да закрещи. Не, не съм добре, мамка му. Погледни ме, за Бога. Имам чувството, че съм преживяла война.
— Добре, благодаря — излъга тя бързо. — Но можеше да ме предупредиш. Наклонът е смъртоносен капан. Някой може да умре тук.
— Случвало се е — небрежно отвърна той.
— Да умрат? — ужаси се Мили.
— Разбира се — спокойно отговори Боби. — Но не и опитни ездачи като теб. Не бих те довел тук, ако смятах, че не можеш да се справиш.
Мили предположи, че това е комплимент, но не му се зарадва много.
— Колкото повече работиш с коня си и го контролираш на подобен терен, толкова по-добра ще си на пистата. Повярвай ми — додаде Боби. — Всичко е част от процеса.
Мили изстена. Вече знаеше, че Боби си пада страхотно по „учебните процеси“. Още първия път, когато я видя да язди в Нюуелс, й бе заговорил колко е важно да познаваш животното добре и да разбираш действията му. В желанието си да му достави удоволствие, тя се бе съгласила с него, но все още не можеше да проумее как преследването на тъпа крава по хълмовете щеше да я превърне в по-добра ездачка.
Единствената й надежда бе, че скоро щеше да започне да тренира истински, вместо да преследва говеда. Да, каубойските номера определено изглеждаха по-лесни по телевизията.
Боби си погледна часовника.
— Трябва да се върна в ранчото след минута — съобщи той. — Имам среща. Но ти остани тук и иди до онзи обор там. Виждаш ли го? Над кедрите?