Истината бе, че дори и да бяха по-близки, и двамата бяха толкова изморени и съсредоточени върху бъдещето си, че нямаха много време за връзки. Всяка секунда от деня на Мили бе плътно заета. А Боби бе още по-претрупан. Опитваше се да се раздели на три между обучението на Мили, ръководенето на ранчото и изграждането на новия бизнес.
Независимо от трудностите, той постигна страхотен напредък. Дори Уайът трябваше да го признае. Блестящите конюшни и великолепното училище бяха издигнати за седмици, с бързина и деловитост, каквито не бяха виждани преди в Хайуд. Тара бе натоварена с отпечатването на лъскави брошури за привличане на собственици и синдикати от по-известните училища в Бонсал и Ромоланд. Тод Кренбърн, макар че Уайът още му нямаше доверие, засега се проявяваше отлично и вливаше безкрайни суми в ранчото. На всичкото отгоре бе изготвил и план за реконструкция на дълга, който най-после бе спрял банката да им диша във врата.
Нещата определено изглеждаха добре.
— Пак ли четеш това?
Съмър, завърнала се от мача си по хокей, се просна в креслото в другия край на стаята. Разбира се, за нея не беше достатъчно да е зашеметяващо красива и адски умна. Държеше да се проявява и като страхотна спортистка.
— Не попи ли всички похвали досега? Беше само дребно местно състезание, за Бога. А не надбягването в Лос Аламитос.
Мили сдържа гнева си и остави вестника настрани. В спортната страница имаше статия за представянето й в Санта Инес. Журналистът я бе описал като „британска каубойка“ и тя тайно се наслаждаваше на определението. Дилън й показа вестника тази сутрин и я похвали мило, както винаги. А пък Съмър, типично за нея, не можа да устои да не я подразни.
— Не че е твоя работа — отвърна Мили, която отдавна се бе отказала от опитите да се държи любезно със Съмър, — но всъщност четях статията за родеото в Балард. Боби ме записа да участвам в две състезания там следващия уикенд.
Съмър се прозя отегчено.
— Чух! Родеото в Балард. Голяма работа.
— Да, наистина е голяма — изтъкна Мили. — Тази година ще участват доста известни състезатели.
— О, да, сигурно — саркастично изсумтя Съмър. — Това е поканата ти за голямата игра. Следваща спирка Руидосо Доунс. Холивуд! Целият свят!
— Майната ти — изруга Мили и взе вестника, решила да не обръща повече внимание на проклетата кучка.
Враждебността на Съмър все още я озадачаваше, но се бе отказала от опитите да я проумее. Щом момичето искаше война, щеше да я получи. След цял живот, прекаран с гнусната Рейчъл Дилейни, Съмър Макдоналд бе шега работа.
— Здравейте, момичета — извика Тара, жизнерадостна както винаги, като влезе в стаята с пакет за Мили.
От самото начало тя отказа да бъде въвлечена в битките между Съмър и Мили и сега се престори, че не забелязва напрежението във въздуха.
— Това пристигна в офиса — съобщи, като подаде пакета на Мили. — Изглежда е от родителите ти.
Мили засия и съдра опаковъчната хартия. Изпитваше известна вина задето не се обаждаше у дома по-често, най-вече защото баща й все още не се бе оправил напълно. Но бе толкова заета с тренировките и състезанията, че не й оставаше време да изпадне в носталгия. Пък и когато приключеше работата си за деня, в Англия вече бе полунощ и прекалено късно да звъни по телефона.
Каквото и да бе съдържанието на колета, опаковката му бе невероятно здрава. Мили се опита да откъсне лепенката със зъби. Струваше й се, че вътре има списания и се надяваше да види последните екземпляри на „Рейсинг Поуст“, за които бе помолила Сесил преди две седмици. Най-после разкъса кафявата хартия и разочаровано видя вътре тъпия „Татлър“, към който бе прикрепена кратка бележка от майка й.
„Мили, помислих си, че ще искаш да видиш това. Страница 34. Липсваш ми, макар да признавам, че Рейчъл се грижи страхотно за мен и дори направо ме глези. Обади се скоро.
Мили усети как кръвното й се покачва. Първо, защо майка й имаше нужда от грижи? Другите майки не се нуждаеха. Представяше си как гнусната Рейчъл се подмазваше, за да си осигури обичта на Линда. Никога нямаше да забрави фалшивата загриженост на кучката в нощта, когато Сесил пострада. Нито пък как се бе натрапила в семейството й.
Но очевидно онази нощ бе само върхът на айсберга.
— Готин тип — отбеляза Съмър, като се приближи до канапето и надникна над рамото на Мили към тридесет и четвърта страница. — Познаваш ли го? Някое гадже?