Очевидно за една нощ се бе превърнал от приятел и баща и от треньор в затворнически надзирател. Ролята не му харесваше повече, отколкото на Мили.
— Дилън ще те заведе в Балард — каза той сега, като се вгледа в разочарованото й лице. — Ще можеш да се надбягваш. Но аз трябва да замина, сладурче. Става дума за бизнес.
Тайничко Боби се надяваше, че ще може и да се позабавлява в Ел Ей. Шон О’Фланегън все още бе в града, тъй като не бе напуснал оня кретен Джими Прайс, и бе обещал да го заведе в Холивуд, за да полудуват.
— Въздържанието е сериозен риск — настоя Шон, когато Боби му разказа историята с Мили. — На времето познавах един тип в Ирландия. Не беше чукал толкова дълго, че накрая ритна камбаната. Отравяне от тестостерон.
Боби се засмя, но разговорът с Шон го накара да осъзнае на какъв стрес бе подложен. Кратко забавление с хубава мадама можеше да е идеалното лекарство.
— Напомни ми отново — каза Боби, когато Шон взе поредния завой с шеметна скорост. — Как, по дяволите, ме убеди в това?
Беше четвъртък вечер и отиваха да прекарат уикенда в имението на Джими Прайс в Палос Вердес.
— Ами — отвърна Шон, като стисна здраво волана на любимото си синьо порше, — ти каза, че трябва да се свържеш с хора, които се занимават с каубойски коне. И аз ти обясних, че в такъв случай трябва да говориш с Джими. Освен това каза…
— Че по-скоро бих си отрязал топките с ръждясал нож — довърши Боби вместо него.
— Да, нещо такова — призна Шон. — Но аз, като истински добър приятел, те посъветвах да си извадиш главата от задника и да не бъдеш такова тъпо и упорито копеле.
— А пък аз бях толкова пиян, че те послушах.
Последните три дни в Ел Ей бяха страхотни. Веселбите с Шон — откачени както винаги. А и бизнесът процъфтяваше. За новак в света на каубойските коне Тод Кренбърн имаше невероятни връзки. Вече бе запознал Боби с доста собственици, много от които бяха склонни да преместят конете си в Хайуд, ако получеха добра цена. И въпреки че Тод не бе човек, когото би си избрал за приятел — беше прекалено мазно гражданче, а и имаше нещо адски прикрито у него, макар Боби да не би го признал пред Уайът, все пак като партньор бе чудесен.
Единственото, което все още го тормозеше, бе, че Тод настояваше да участва в бизнеса. Когато подписаха сделката, Боби прие, че ще има мълчалив партньор, който просто връчва чековете и си чака печалбата. Но Тод се оказа съвършено различен. Проявяваше интерес не само към новите конюшни и площадки, но и към всички финансови и практични дела в ранчото.
А когато Боби му спомена за възможността да се видят с Джими Прайс, прие идеята с изненадващ ентусиазъм.
— Не мога да повярвам, че дори го обмисляш — каза той. — Разбира се, че ще отидем. Джими разбира от каубойски коне така, както султанът на Бруней от чистокръвни. Знаеш го.
Възраженията на Боби, че Джими е и гаден мръсник, зарязал жена си по най-долен начин, бяха отхвърлени.
Ако Шон можеше да им уреди покана, щяха да отидат.
И така, след час и половина в поршето на Шон, което се опитваше да счупи всички рекорди по бързина, двамата стигнала до електрическия портал на имението на Прайс.
Вратите бяха метални и невероятно дебели, сякаш човек влизаше в банков сейф, а не в нечий дом.
— Какво е това? — попита Боби. — Форт Нокс?
Шон го изгледа ухилено.
— Охраната е по-солидна, отколкото във Форт Нокс. Работя тук от почти две години и още не знам кода за конюшните. Джими е фанатик на тема охрана и безопасност.
Докато пътуваха към къщата, Боби разбра защо. Беше посещавал много красиви домове из целия свят покрай работата си, но къщата на Прайс бе нещо друго.
Първото, което забеляза, бе десетметров фонтан в центъра на огромния преден двор. От двете му страни се простираха идеално оформени градини, които стигаха до хоризонта. Къщата бе построена отчасти на хълм и се издигаше над тях на върха на дълго каменно стълбище. Беше от избледнял жълтеникав камък, който й придаваше вид на стара европейска вила. Античната атмосфера бе подсилена от бръшляна и глицинията, които се виеха около високите прозорци.
Определено не приличаше на вулгарните тузарски домове в Ел Ей, които бе посетил миналата седмица с Тод. Джими Прайс може и да беше задник, но имаше вкус или поне достатъчно разум да си наеме добър архитект.
— Какво мислиш? — попита Шон, като се протегна към задната седалка и взе куфара на Боби. — Смяташ ли, че богатият ти партньор ще бъде впечатлен?