— Можеш да го попиташ след минута — отговори Боби, забелязал тъмносиньото ферари с номер ТК1, паркирано отпред. — Вече е тук.
Той последва Шон по каменните стъпала и подаде шапката си на униформената камериерка, която ги въведе в къщата. Едва успя да огледа богатия наситеносин купол на тавана, когато две пищящи двегодишни хлапета се понесоха на колелата си към тях по излъскания мраморен под.
— Мамка му! — изкрещя от болка Шон, когато едно от децата прегази крака му.
Хлапето не обърна внимание на агонията, което бе причинило, а само погледна небрежно през рамо, преди да продължи към официалната всекидневна.
— Чейс! Чанс! — извика изморено момиче с кошмарно наднормено тегло, задъхано и зачервено от гонитбата. — Видяхте ли децата някъде?
— Да — отговори Шон и посочи към коридора, където бяха изчезнали хлапетата. — Едно от тях ме обезобрази за цял живот — добави, като вдигна крака си. — Малкото лайно ме прегази най-нахално.
— Е, поне е прегазило само теб — усмихна се моминото, като се приближи към Шон и го целуна по бузата. — Обикновено наранява и истинските гости.
— О, много ти благодаря — ухили се Шон. — Това е моят приятел Боби, между другото. Той е истински гост. Боби, запознай се с Ейми, най-чудесното същество в това място.
Момичето погледна Боби и се зачерви като домат. Той се опита да си припомни последния път, когато някой бе изглеждал толкова смутен, но не успя и реши, че е било адски отдавна.
— Вие гувернантката ли сте? — попита той, като й се усмихна мило. — Изглежда, имате доста работа.
— Всъщност не съм гувернантка — задъхано отговори тя. — Аз съм сестра им. Явно изплащам страшно много грехове.
Преди да им обясни по-подробно, зашеметяваща блондинка изскочи от всекидневната. Беше облечена в дълга до земята рокля в телесен цвят и с цепка до чатала, която отдавна бе прекосила границата от секси към неприлична. Блондинката хвърли на Ейми мрачен поглед, от който кръвта ти можеше да застине.
— Децата са побеснели — излая тя. — Погрижи се за тях, преди баща ти да получи инфаркт.
— Те не ме слушат — изморено се оплака Ейми. — Опитвам се да ги сложа да си легнат от цял час.
— Опитай по-сериозно — рязко заповяда блондинката. — Ако не беше толкова дебела, нямаше да могат да тичат в кръг около теб. О! — внезапно тя осъзна присъствието на Шон и Боби и в миг намръщената гримаса се замени от широка, фалшива усмивка. — Не ви видях, момчета. Здравейте.
Акцентът й беше южняшки и провлечен.
— Аз съм Кенди Прайс — усмихна се тя съблазнително на Боби. — Съпругата на Джими.
Кенди напомняше на котка със зелените си очи и високи скули. По-висока, по-млада и по-развратна Мишел Пфайфър.
— А вие сте?
— Остави го на мира, Кенди — каза Шон, като я целуна по бузите.
Очевидно отношенията му със семейството на работодателя му бяха доста близки.
— Това е Боби Камерън, мой приятел.
— Аха — засмя се тя кокетно. — Каубоят. Тъкмо чух много неща за вас.
— Наистина ли? — учуди се Боби.
— Аха. От партньора ви. Радвам се да се запознаем, Боби.
— Аз също — отвърна той неубедително.
Размяната на реплики между Кенди и Ейми бе траяла само няколко секунди, но бе предостатъчна за Боби да реши на чия страна е. Втората госпожа Прайс очевидно бе проклета кучка.
— Не знаех, че Джими е женен повторно — изсъска той в ухото на Шон след минута, когато двамата последваха домакинята във всекидневната.
— Преди пет години — прошепна Шон. — Но е толкова потаен, че много хора не знаят. Дори и сега, когато имат деца.
— Това е странно — подхвърли Боби. — Не ми изглежда майчински тип.
Шон завъртя очи.
— Направо е ужасна — каза той. — Красива, но адски зла. И превръща живота на горката Ейми в истински ад.
Всекидневната на Прайс напомняше на огромен хамбар или катедрала. Или на нещо друго с гигантски размери. Ако не бяха всичките безценни антики и пухкавите канапета от „Ралф Лорън“, вътре сигурно щеше да има ехо.
Първото, което Боби забеляза, бе Джими, облегнат на рояла в далечния ъгъл на стаята, да пуши пура и да си бъбри с Тод, сякаш бяха стари приятели.
— А, ето ви! — извика той, като тръгна към Шон и Боби, усмихнат широко и стиснал между зъбите си пурата, също както първия път, когато се запозна с Боби във Флорида. — Любимият ми ветеринар. И Самотния рейнджър с него. Как си, хлапе? — плесна той Боби по гърба. — Тъкмо говорех с партньора ти за новия ви бизнес.