И от къде на къде, по дяволите, Тод я зяпаше като някакъв перверзник и подхвърляше в главата на Прайс идеи за кариерата й?
— Мили още не е готова за национална кариера — каза той по-грубо, отколкото бе възнамерявал. — А когато стане, аз ще съм нейният мениджър. Тя се интересува от ездата, а не от спонсорските сделки.
Джими се разсмя.
— Не се заблуждавай, Камерън — отвърна той, като запали отново пурата си, която пушеше дори когато ядеше. — Всички искат слава. Особено жените.
— Мили не иска — изръмжа Боби. — И не е жена. Все още е дете.
Тод не каза нищо и остави разговора да се върне в по-безопасни води. Но мислите му препускаха лудо.
Очевидно Боби си падаше по Мили, и то адски много. Интересно.
Още не бе решил как точно би могъл да се възползва от това. Но ако искаше да сложи ръка върху петрола някой ден, трябваше да започне да търси слаби звена в бронята на Камерън.
Може би в лицето на госпожица Мили Локуд Гроувс щеше да намери такова.
14.
Ноември в Кембриджшир беше сив и мрачен както винаги. Дебелите облаци не бяха успели да смекчат хапливия сибирски вятър, който виеше в оградите и превръщаше дъждовните капки в остри иглички. Хората трепереха под якетата и шапките си и мечтаеха за пролет или поне за леко затопляне.
Рейчъл беше свикнала с това. Яздеше при всички климатични условия, но лошото време все пак я потискаше. Днес, когато блестящото зимно слънце най-после склони да се появи и облаците изчезнаха от бледосиньото небе, тя се събуди в необичайно добро настроение.
Пусна радиото в новия безумно скъп мерцедес кабриолет, който родителите й бяха подарили за осемнадесетия рожден ден, и се отправи към Нюуелс. Напоследък прекарваше там все повече време. Но снощи й писна и реши, че има нужда от почивка от Джаспър и вечното му хленчене. След провала в Епсъм кариерата му бе тръгнала надолу със същата скорост, с която нейната се издигаше към висините. В резултат на това самочувствието му, което си бе крехко и в най-добрите моменти, сега се нуждаеше от вечно внимание. По принцип я биваше да слуша търпеливо и без да се смее на абсурдните му теории за конспирации, които обясняваха защо не го търсеха за повече надбягвания. Тя дори го хвалеше прилежно всеки път, когато правеха секс. А и бе здраво залепена за него винаги, когато се появяваха в обществото. Но понякога дори тя се нуждаеше от спокойно място, където да отиде да покрещи.
Но си струваше, помисли си, присвила очи заради яркото слънце. Отначало, когато Сесил реши да позволи на Мили да отиде да се състезава в Америка, Рейчъл побесня. Едва не заряза Джаспър още тогава. Ходеше с него само за да дразни Мили. И защо да си прави труда да продължава, щом Мили нямаше да е в страната?
Но след един-два дни си промени решението. Отсъствието на Мили не беше пречка, а възможност. И тази възможност й позволяваше да спечели смотаната Линда, която несъмнено щеше да търси заместител на дъщеря си. Адски вбесяващо бе, че позволиха на малкото леке да се състезава, но все пак съперничката й бе ограничена в някакъв тъп каубойски спорт на другия край на света. А това означаваше, че вече няма да е заплаха за амбициите на Рейчъл да стане най-известната ездачка в Англия.
Докато Мили се върнеше от Америка, ако изобщо го направеше, титлата й щеше да бъде напълно узурпирана.
Междувременно, колкото и досаден да беше Джаспър, от ходенето с него имаше полза. Рейчъл бързо осъзна, че се бе превърнала в любимка на медиите отчасти заради връзката си с него. Въпреки неуспехите в кариерата, Джаспър все още бе желан в светските кръгове. А и сексът не бе за пренебрегване. През повечето време Джаспър бе жалък, суетен и тъп орангутан, но дори Рейчъл трябваше да признае, че е много по-добър в чукането, отколкото в надбягванията. Откак бяха заедно, той бе научил какво й харесваше и сега успяваше да я докара до оргазъм два или три пъти, когато се чукаха, а го правеха всеки ден.
— Рейчъл, скъпа!
Линда, издокарана в градинарските си одежди: безукорно изгладен панталон от зелено рипсено кадифе, зелени ботуши и пуловер с избродирани гребла и лопати, изскочи от къщата да я посрещне.