— Е, не ме дръж в напрежение. Каква е чудесната новина?
Рейчъл изстена наум. Проклетата й майка. Сигурно бе грабнала телефона в мига, когато тя излезе от къщата. Един от основните недостатъци на преструвката й, че харесва семейството на Мили, бе това, че родителите й бяха последвали примера й и бяха приели Сесил и Линда за новите си най-добри приятели.
— Здравей — усмихна се тя фалшиво и целуна Линда по двете бузи. — Не е нещо кой знае какво.
— Какво не е? — намеси се Джаспър, застанал до кухненската врата, все още облечен в долнището на пижамата си и тънък, прилепнал по гърдите му кашмирен пуловер.
Винаги когато бе възможно, Джаспър обичаше да ходи полугол, за да покаже яките си бицепси и широките обезкосмени гърди, но дори той не смееше да го направи в този студ. Прилепналият пуловер трябваше да свърши работата.
— Джулия се обади преди няколко минути — обясни Линда въодушевено. — Явно Рейчъл има страхотии новина. Но е ужасно скромна.
Момичето я изгледа презрително. Линда беше като малко дете или кученце, желаещо да достави удоволствие на господаря си. Нищо чудно, че Джаспър се срамуваше от нея.
Истината бе, че имаше новина, която намираше за адски вълнуваща. Но нещо й подсказваше, че Джаспър надали щеше да се въодушеви. Ето защо се нуждаеше от време, за да реши как най-добре да му я поднесе, но сега проклетата Линда я бе принудила да го направи прибързано.
— Не се правя на скромна — каза тя, като прегърна Джаспър през кръста, докато влизаха вътре. — Честно казано, не е нещо зашеметяващо. Чували ли сте за едно списание, наречено „Заредени“?
Линда я изгледа тъпо. Джаспър се отдръпна от Рейчъл, сякаш бе ужилен от оса.
— Ловно списание ли е? — попита Линда колебливо.
От години се мъчеше да накара Сесил да отиде на лов, като мислеше, че това ще им помогне да се сближат с местната аристокрация, но той никога не бе проявил и най-слаб интерес. В резултат на това Линда не бе наясно с ловните и рибарските списания. Надяваше се да не е издала невежеството си пред Рейчъл.
— Не — отговори Рейчъл, като се опита да си придаде небрежен вид, въпреки очевидната ярост на Джаспър. — Стилно списание за мъже.
— Аха — кимна Линда, без да схваща точно за какво ставаше дума. — Разбирам.
— Това е меко порно, по дяволите! — избухна Джаспър. — Няма да го направиш.
— Не ставай глупав, скъпи — подхвърли Рейчъл, като запали цигара, за да успокои нервите си. — Дез смята, че ще е чудесно за имиджа ми. Нали разбираш, жена ездачка, която преуспява в мъжкия жокейски свят?
— Кой е Дез? — попита Линда.
— Агентът ми — гордо отговори Рейчъл, която се чувстваше като филмова звезда, когато споменеше, че си има агент.
— Дез не е с всичкия си — излая Джаспър. — Достатъчно лошо е, че се мотаеш по бельо за „Райски аромат“.
„Райски аромат“ бе фирмата за бельо, която наскоро бе наела Рейчъл като модел.
— Но приятелката ми няма да се съблича за някакво гнусно списание и да се кисне в пяна или каквато друга простотия ще те карат да правиш.
Рейчъл се нацупи и се помъчи да се насълзи. В никакъв случай нямаше да се откаже от трите страници в „Заредени“ само защото господинът с комплекси ревнуваше. Но в същото време не можеше да си позволи да го загуби. Не още.
— О, стига, не плачи — обви ръка около рамената й Линда и изгледа сина си намръщено.
Мразеше скандалите им. Откак бяха станали гаджета, бе прекарала безброй щастливи часове в мечти за великолепна светска сватба, отразена в „Хелоу“. Представяше си Джаспър, красив и елегантен пред олтара, и себе си, майката на младоженеца… в какво? Може би в костюм на Джон Галиано? Или нещо по-консервативно, например „Стела Макартни“?
Но мечтата й нямаше да се осъществи, ако Джаспър продължаваше да се налага и да разстройва момичето.
— Джаспър, скъпи, мисля, че трябва да се извиниш — каза тя строго. — Виж как разстрои Рейчъл.
— Но, мамо — извика той вбесено. — Това е порно!
— Какво е порно? О, здравей, Рейчъл.
Сесил, завърнал се от първата си сутрешна обиколка из конюшните, влезе в кухнята в търсене на чаша горещ чай. Все още бе адски слаб, помисли си Рейчъл небрежно. А Линда й бе доверила, че след инсулта енергията му бе намаляла ужасно. С изключение на няколко нервни клиенти, които го бяха напуснали уплашено, коневъдната ферма се бе съвзела напълно след проблемите с конския грип. Сесил имаше доста работа и усещаше тежко липсата на Мили и безценната й помощ из двора. Очевидно бе, че управлението на Нюуелс го изморяваше много повече от преди.