Когато Боби говореше за каубойските коне, всичко изглеждаше вълнуващо. Телевизионни репортажи, награди за милиони, бързина, каквато не можеше да се види на другите надбягвания. Но досега Мили не бе видяла нищо подобно. Дори в днешното състезание, където щеше да се надбягва с поне двама национално известни ездачи, наградата бе само десет хиляди долара. А единствените телевизионни екипи, които забеляза, бяха местни.
— Да видим как е нашият красавец — предложи Дилън, като отвори новото алуминиево ремарке.
Купено с парите на Тод, то бе елегантно и ултрамодерно. Огромен инициал — Хайуд, бе изрисуван с черно отстрани. Майтапът бе, че сега конете пътуваха по-удобно и луксозно от хората.
— Здрасти, готин — засия Мили, като се втурни и погали Дани, един от най-новите жребци в Хайуд и вече неин любимец.
Бръкна в джоба си, извади един от бързо намаляващите бонбони „Поло“ и го поднесе към сухите устни на коня. Ужаси се, когато научи, че в Америка не продават „Поло“, и бе много пестелива със запасите си. Но сега се ухили доволно, когато видя как Дани омете подаръка си.
— Това е за енергия — каза тя сериозно, като треньор, даващ наставления на най-добрия си играч. — Днес искам сто и десет процента от теб, момче. Да покажем на Боби какво изпуска.
Както и при другите надбягвания тук, в които бе участвала, атмосферата в Балард бе много по-спокойна и небрежна от всички подобни събития в Англия. Състезателите и зрителите се мотаеха заедно наоколо. Виждаха се много хора на коне и бе трудно да определиш кой се състезава и кой не. За щастие Дилън бе до нея, за да й помогне.
Той поведе нея и Дани към дългата редица маси, където група мъже отбелязваха имената в списъците и раздаваха хартиени лигавници с номерата на ездачите.
— Имам чувството, че съм на училищно състезание — отбеляза Мили, когато й закачиха зелен лигавник с номер 4.
Всички жокеи носеха джинси и тениски и само няколко от тях, включително Мили, бяха решили, че е нужно да си сложат каска.
— Не изглежда много професионално, нали?
— Разбира се, че е професионално — възрази Дилън. — Професионално означава, че ще ти платят, нали? Ако спечелиш, ще вземеш десет хиляди долара. А аз ще получа петстотин.
— Така ли? — обърка се тя.
— Разбира се. Залагам на теб — гордо каза той. — Десет кинта в залог петдесет към едно.
— Петдесет към едно? — възмути се Мили. — Петдесет към едно? За пълно лайно ли ме смятат? Има само дванадесет състезатели, за Бога. Как може залогът да е петдесет към едно?
Дилън не й обърна внимание, а прегледа отново важната информация.
— Зеленият лигавник означава, че ще се надбягваш в третото състезание — обясни й той. — То е след петнадесет минути.
— Мамка му — изруга момичето, като бързо се отърси от възмущението си. — Петнадесет минути? Значи трябва да отидем на заграденото място, нали?
Всъщност нямаше заградено място, а само малко пространство с груба трева до късата писта, където жокеите си бъбреха небрежно, сякаш нямаха и една грижа. Някои дори пиеха бира. Всичко бе абсолютно различно от атмосферата в Нюмаркет. Ранният студ бе заменен от ярко слънце, достатъчно силно, за да накара хората да предпочетат студените напитки, а конете да се изпотят от вълнение.
Мили си пожела за миг Боби да е тук, за да й каже няколко окуражителни думи, но после се стегна. Не беше дете. Нямаше нужда някой да й държи ръката.
Можеше да успее. И щеше да го направи сама.
— В колко часа каза, че ще се надбягва тя? — попита Боби Съмър, докато отчаяно си търсеше ключовете за колата, които бе оставил на масата преди секунда.
— Господи, Боби. Не знам, ясно ли е? — сопна се тя раздразнено.
Изненадата и радостта й от появата на Боби преди пет минути, ден по-рано от очакваното, бързо се превърнаха в негодувание, когато осъзна, че бе бързал заради Мили.
— Май Дилън спомена единадесет, но не съм сигурна. Знам само, че тръгнаха преди час, а задръстванията в Балард винаги са кошмарни. Просто забрави и ме остави да ти приготвя нещо за ядене. Няма начин да успееш навреме.
— Не съм гладен — рязко отказа той и събори вестниците на пода в търсене на ключовете. — Мамка му! Къде са?
Посещението в имението на Джими Прайс бе пълен провал. След вечерята в четвъртък Боби се нахвърли върху Тод заради Мили. Очакваше, че партньорът му ще си вземе думите назад, но той упорито поддържаше мнението си.