Най-после си го призна, помисли си Мили горчиво. По-добре късно, отколкото никога.
— Ще се чувствам много по-добре в малка хубава къща. Нюуелс трябва да принадлежи на човек, който обича конете като баща ти. Човек, който ще продължи чудесната му работа.
За втори път от десет минути Мили изпита неприятно предчувствие.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че вече си продала къщата? — прошепна тя тихо.
— Скъпа, колкото по-скоро човек изпълни неприятните си задължения, толкова по-лесно е за всички. Баща ти би искал да е така.
— На кого?
Линда се вторачи във венчалния си пръстен и нервно започна да го върти на пръста си.
— На кого? — повтори Мили, този път по-високо. — На кого я продаде, мамо?
— На мен.
Рейчъл, усмихната нагло, застана до вратата, придружена от Джаспър. Гледката нямаше да е по-неприятна, ако кучката бе издокарана с черна мантия и носеше коса в ръка.
— Майка ти реши да ми продаде къщата и фермата — усмихна се тя доволно. — Така е най-добре.
— Откога пък имаш такива пари? — попита Мили с надеждата, че това щеше да окаже жестока шега.
— Е — отвърна Рейчъл, като отметна назад русата си грива, — не съм сигурна, че това е твоя работа. Но след като питаш, ще получа парите от тръста си на осемнадесети. Все още ще ми се налага да договарям важните покупки с гарантите, разбира се. Но всички смятат, че Нюуелс е чудесна инвестиция — обясни тя, като погледна ноктите си, сякаш бе отегчена от разговора, а после добави гадничко: — Макар че горкият ти баща бе оставил нещата да се влошат тази година…
За Мили това бе краят. В миг годините враждебност и безпомощност експлодираха. Тя се хвърли към Рейчъл с вик и я събори на земята. Възседна я, прикова ръцете й и започна да удря главата й в пода.
— Мръсна кучка! — изкрещя, като при всяка сричка блъскаше главата на Рейчъл. — Шибана, долна, проклета кучка!
— Престани! — изскимтя Линда истерично, размахала безпомощно ръце. — Мили, за Бога!
Но Мили нямаше намерение да спира. Накрая се наложи Джаспър да се намеси и да я издърпа от приятелката си. Когато най-после успя, лицето на Рейчъл бе насинено и окървавено. Мили, която се бореше в ръцете на брат си като подивяло животно, отказа да се успокои.
— Кълна се в Бога — извика тя. — Това не е краят, чуваш ли ме? Ще си върна Нюуелс и ще те накарам да си платиш за всичко, което причини на семейството ми. Дори това да е последното нещо, което ще направя в живота си.
— Престани, Мили — скара й се Джаспър. — Държиш се абсурдно. Рейчъл просто купи къщата. Не е отровила никого.
— Не е вярно! — изкрещя Мили. Знаеше, че звучи като откачена истеричка, но не можеше да се спре. — Тя отрови всички ви. Но вие двамата сте прекалено слепи, за да го видите.
— Мили! — възмутено извика Линда. — Вземи си думите обратно.
— Няма проблеми, госпожо Локуд Гроувс — изрече Рейчъл с окървавена уста. Сега, след като ръцете на Мили бяха извити зад гърба й, се чувстваше в безопасност. — Не се обиждам, а и вие не трябва да се обиждате. Трябва да я разберем. Съсипана е от мъка.
Линда изгледа Рейчъл с насълзени очи, сякаш искаше да й благодари за щедростта. Мили, ококорена от омраза, едва не се запени при проявата на лицемерното съчувствие.
Рейчъл бе разигравала сцената безброй пъти в мечтите си. Но действителността се оказа много по-интересна и по-чудесна от всичко, което си бе представяла.
Нараненото й лице щеше да заздравее. Но отнетото от Мили, дупката, която бе пробила в живота й, никога нямаше да се оправи. И двете го знаеха.
Рейчъл имаше кариера. Имаше си и Джаспър и Линда. А сега вече бе собственичка и на Нюуелс.
А Мили? Мили имаше обратен билет до Калифорния.
И колкото по-скоро се възползваше от него, толкова по-добре.
Коледата на Съмър, макар и не толкова ужасна като тази на Мили, също мина зле.
Знаеше, че е лошо да се чувства щастлива заради нечия смърт, и се опитваше да не мисли за бащата на Мили. Но не можеше да не изпита облекчение задето тя нямаше да прекара празниците в Хайуд, където несъмнено Боби и Дилън щяха да се въртят около нея.
Облекчението й обаче скоро се изпари, тъй като Боби прекарваше дните си в мрачно мотаене из ранчото, отчужден и мълчалив или нетърпелив и разгневен. Настроенията му се променяха всяка минута, но не към по-добро.