— Погледни тая курва Сами Бейкър — отвратено изсъска Съмър. — Още малко и ще го глътне.
Тара сви рамене.
— Кой знае? Може пък Боби да има нужда точно от това. Поне най-после се усмихва.
— Не се нуждае от това! — рязко възрази Съмър, после се завъртя на пети и обърна гръб на Тара, която остана да се чуди с какво, по дяволите, бе разстроила сестра си.
Три часа по-късно Боби се надигна в леглото и изстена. Голата Сами, обвила дългите си крака около кръста му, изви гръб и стисна мускулите на влагалището си около члена му.
— Хайде, шибаняк — изохка тя. — Направи го. Просто го направи.
Стиснал задника й здраво, той проникна още по-дълбоко в нея. За миг му се стори, че ще види члена си как изскача от гърба й.
— Господи! — засмя се Саманта, когато и двамата свършиха и се отпуснаха доволно на леглото. — Да не си излязъл току-що от затвора? Чукаш така, сякаш не си бил с жена от години.
Боби се облегна на възглавницата до нея и се вторачи в тавана. Зачуди се дали някога щеше да избяга от затвора на любовта си към Мили. Но после погледна Сами и си заповяда твърдо да спре с лигавщините. Сега не беше подходящ момент да се самосъжалява.
— Невероятна си — промърмори той, като погали гладкия й плосък корем. — Това беше… наистина хубаво.
— Смешен си — отвърна тя, като зарови в чантата си за цигари. — Наистина хубаво? Това ли е най-доброто, което успя да измислиш?
Боби я погледна засрамено и червенокосата отново се засмя.
— Не се тревожи, шегувам се. Бездруго не съм с теб заради богатия ти речник. Да кажем просто, че и двамата изкарахме чудесна Нова година.
Внезапно Боби чу шум долу, сякаш някой се мъчеше да отвори врата.
— Какво беше това?
— Какво? — озадачи се Сами, като издиша дима от цигарата си. — Не чух нищо.
— Ето пак — каза Боби, скочи от леглото и грабна тежката лампа от тоалетката, когато шумът се повтори, този път по-силен и продължителен.
— Мамка му — разтревожи се Сами и издърпа чаршафите до брадичката си. — Мислиш ли, че някой се опитва да влезе с взлом? Тая къща е адски зловеща — потрепери тя.
— Ако се опитват да влязат — заяви Боби, като нави шнура на лампата около ръката си и отвори вратата на спалнята, — ще съжаляват горчиво.
Вдигна лампата над главата си, изрева заплашително и се втурна надолу по стълбите, гол и ужасяващ като воин от племето зулу.
Дребна фигурка, застанала в сянката на коридора с огромна чанта до нея, го видя и изпищя, като в същото време се протегна към ключа за осветлението и го натисна.
— Мили!
— Боби!
Тя притисна ръце към очите си. Боби внезапно осъзна, че е гол, и бързо сложи ръце пред члена си.
— Какво… какво правиш тук? — заекна той. — Помислих, че е крадец. Трябваше да си у дома.
Грабна бързо ленената покривка от масичката в коридора и я уви около кръста си.
— Всичко е наред — каза. — Вече можеш да погледнеш.
Мили колебливо свали ръце от лицето си. Боби веднага забеляза, че е плакала.
— Вече нямам дом — отговори тя с треперещ глас. — Мама продаде фермата.
— О, скъпа — извика той изненадано и пристъпи към нея, за да я утеши, но тя не бе свършила.
— На Рейчъл — изхлипа и не успя да сдържи сълзите си. — Продаде Нюуелс на проклетата кучка и не можех… — ужасено поклати глава и се опита да си поеме дъх. — Не можех да остана там повече. Имах нужда да си поговоря с някого.
Погледна го отчаяно. Надяваше се да я разбере, да разруши отчуждеността помежду им, да я прегърне и да я успокои, че всичко ще се оправи.
— Имах нужда от теб.
О, Господи! Не можеше да понесе повече. Не му пукаше, че е толкова млада. Не му пукаше за обещанието му. Не му пукаше за нищо. Трябваше да я прегърне и да я има. Пристъпи към нея с протегнати ръце. Лицето му, изпълнено с любовта, която бе крил дълго време, внезапно замръзна.
Сънлив женски глас отекна по стълбището зад него.
— Боби? Наред ли е всичко? Ще се върнеш ли в леглото?
Мили вдигна очи и видя поредното голо тяло. Но това бе женско, при това зашеметяващо. Мадамата имаше вид на модел на бельо и очевидно не се свенеше да покаже голотата си. Сигурно бе поне на пет метра от тях, но миризмата на секс зашемети Мили, накара стомаха й да се свие.