— А — възкликна червенокосата, по-скоро развеселена, отколкото изненадана. — Здравей. Ти коя си?
— Това е Мили — представи я Боби притеснено. — Тя живее тук.
— Така ли? — усмихна се Саманта, която очевидни намираше ситуацията за адски смешна. — Е, предполагам, че това те прави лошо момче, господин Камерън. Нали така?
— Не сме заедно… — заекна Мили.
— Нищо такова — рязко добави Боби, който внезапно намрази Сами. — Мили се обучава тук. Баща й е… беше мой приятел.
— Хей — невинно вдигна ръце червенокосата. — Не е моя работа. Просто се опитвах да поспя — намигна тя на Боби. — Изкарах уморителна нощ.
— Аз също трябва да си легна — каза Мили, като положи зверски усилия да запази хладнокръвие. — Пътуването беше адски дълго.
Боби сложи ръка на рамото й, но тя отскочи назад, сякаш я бе ударил ток.
— Съжалявам — извини се той, като кимна нагоре към спалнята, където се бе оттеглила Сами. — Нова година е, нали разбираш. Ще поговорим утре сутрин. За Рейчъл и всичко друго.
— Разбира се — кимна Мили и се усмихна измъчено, но Боби осъзна, че я бе загубил. — Връщай се в леглото.
След няколко минути тя се пъхна в собственото си легло. Изчака вратата на спалнята му да се затвори и къщата да притихне.
После приглуши риданията си с възглавницата и заплака горчиво.
16.
Мили изкара първите три месеца от годината в свирепи тренировки.
Твърдо решена да остави мъката зад себе си и да си продължи живота, тя си даде обет на Нова година: нямаше да стъпи в Англия, докато не събереше достатъчно пари, за да откупи Нюуелс, и докато не състави идеален план, с който да принуди Рейчъл да й го продаде. Стигането до върха като жокей бе нейна амбиция и мечта откакто се помнеше. Но сега се превърна в нещо повече. В необходимост. Отсега нататък, до деня, когато вземеше ключовете от къщата на баща си в ръка, щеше да живее и да мисли само за каубойски коне. Всичко друго можеше да върви по дяволите.
Всичко друго означаваше най-вече Боби и семейството й. Линда, която бе застанала на страната на Рейчъл, се превърна в персона нон грата за Мили. Категорично отказваше да отговори на обажданията й в Хайуд и накрая майка й се примири и спря да звъни.
— Допускаш грешка — каза й Боби, след като го принуди да я отърве от поредното обаждане. — Станалото е станало. Но тя все пак ти е майка и те обича.
— Да, ама го показва по адски странен начин — възрази Мили.
Седеше във всекидневната на семейство Макдоналд, облечена в обичайните си бричове и една от старите тениски на Сесил, и се криеше зад английски вестник. Сега обаче завъртя вестника и показа на Боби снимка на Линда, хванала под ръка Рейчъл и Джаспър на някакъв бал. Дори той трябваше да признае, че тримата изглеждаха щастливи и доволни. Снимката сигурно бе наранила Мили страхотно.
— Както и да е — продължи тя, — не виждам и ти да прекарваш много време на телефона с майка си.
— Да, но не се крия от нея — възрази Боби.
— Щеше да го направиш, ако беше продала Хайуд на най-лошия ти враг.
Боби замълча. Не можеше да спори срещу това.
От Нова година нещата между тях бяха различни. Но този път Мили ги бе променила, а не той. Боби виждаше негодуванието й срещу опитите му да я сдобри с Линда. Дори и тълкуваше доводите му в полза на майка й като липса на подкрепа за самата нея.
— Не загряваш ли? — извика тя отчаяно последния път, когато Боби се опита да обясни поведението на Линда. — Тя ни предаде. Не само мен, но и татко и конете. Как можа да продаде фермата на Рейчъл? Как изобщо й даде сърце да я продаде?
Всъщност Мили грешеше. Боби я разбираше напълно. Просто се опитваше да смекчи доколкото може ужасните истории, които бе чул от познатите и приятелите си в Англия. Очевидно Рейчъл бе продала повечето от разплодните жребци на Сесил, включително Рейдър и още няколко от любимите коне на Мили, на арабски шейх, известен с жестокото си отношение към коне, които вече не са в разцвета си. Оправданието й, че иска да се отърве от всички животни, потенциално засегнати от грипа миналото лято, бе достатъчно да заблуди Линда. Но всеки здравомислещ човек разбираше, че основната й цел бе да посипе още сол в раните на Мили.
Макар да й съчувстваше, Боби не можеше да й даде единствената утеха, която Мили искаше. И с течение на месеците тъгата и копнежът й по него се превърнаха в твърда защитна черупка от негодувание, в която се затваряше. Цялата емоционална енергия, които бе съсредоточила върху него през последните девет месеца, сега се прехвърли върху надбягванията. Кариерата й напредваше значително. Между януари и април Боби я включи в седем калифорнийски състезания, три от които Мили спечели. Но въпреки това тя все се оплакваше, че Боби пренебрегва тренировките й и прекарва прекалено много време в пътувания и срещи с адвокати.