— Аз обаче разбрах вашето значение за тази дума — остро отвърна Роджър. Пони понечи да отговори, но Елбраян пристъпи пред нея.
— Както казвах — каза той спокойно, поглеждайки сериозно младежа, — тези камъни са толкова важни…
— Каза, че са по-важни — прекъсна го Роджър.
— Не подценявай тяхното значение! — извика в отговор Елбраян, забеляза неодобрителното изражение на лицето на Джуравиел и се опита да се успокои.
— Тези камъни въплъщават нещо много повече дори от могъщата сила, заключена в тях — продължи той със спокоен глас. — Може наистина да са по-важни от моя живот, от живота на Пони или на всички хора в тази група.
— Какви са тези глупости! — разкрещя се Роджър, но Елбраян го прекъсна, като вдигна ръка така бързо и уверено, че младежът шокирано изграчи последната дума.
— Въпреки това — спокойно продължи пазителят, — въпреки всичко казано дотук, в което аз вярвам най-искрено, не мога да ви оставя.
Трябва да заведа тези хора на безопасно място, на юг, или поне да се уверя, че пътят пред тях е чист.
— Вече се обяви за предводител — обвини го Роджър.
— Затова искаш да ударим силно по Кос-косио Бегулн — разбра Джуравиел, пренебрегвайки думите на Роджър. — Ако ги ударим с все сила в двата града и ги прогоним в гората, всички могат да избягат на юг, където ще са в относителна безопасност дори без помощта на Нощната птица.
— Защото там за Нощната птица няма да е разумно да се мярка — каза Пони. — Ала все пак — погледна тя своя любим в очите — самият ти преди малко се изказа против такова действие.
— Така е — съгласи се Елбраян. — И все още съм против битка, която ще изпрати всички или повечето войни срещу градовете.
Пони отвори уста, за да попита какво точно има предвид той, ала внезапно разбра. Елбраян бе отишъл до Каер Тинела, за да спаси Роджър, и сега смяташе отново да се върне, само с най-силните си приятели, и да наклони везните в тяхна полза.
Джуравиел също го бе разбрал и кимна.
— Ще отида до Каер Тинела тази нощ и ще събера информация — съгласи се той.
— И аз мога да ида — каза Роджър — Джуравиел е по-добре подготвен за тази задача — бързо отвърна Елбраян.
— Забрави ли вече, че бях в Каер Тинела само преди две нощи? — възрази Роджър — И че се върнах със затворниците?
Другите трима го погледнаха внимателно; явно държеше да подчертае заслугите си.
— Ако затворниците бяха още там, нямаше дори да помислите да атакувате града! — завърши Роджър.
Елбраян кимна, нямаше как да не признае това. Действията на Роджър наистина бяха подготвили тяхната атака. Ала въпреки това, особено след разговора си с освободените затворници и за това как отчаяно са бягали през нощната гора, Елбраян бе убеден, че Бели’мар Джуравиел е по-добре подготвен за задачата. Елфът бе казал, че поне още една хрътка е жива и ако звярът бе намерил следата, никой, нито Роджър, нито затворниците, щяха да се завърнат.
— Моят избор е Джуравиел — спокойно каза пазителят.
Пони забеляза изражението на лицето на младежа и разбра, че Елбраян още повече е наранил самолюбието и гордостта му.
— Можеш ли да летиш по върховете на дърветата, когато хрътките надушат следите ти? — попита рязко Елбраян, преди Роджър да успее да възрази.
Роджър прехапа долната си устна — всички помислиха, че ще се нахвърли върху Елбраян. Той обаче само тропна с крак и понечи да си тръгне.
— Спри! — извика Пони и с това изненада и тримата. Тя бе започнала да разбира Роджър и макар че го харесваше, осъзнаваше, че е по-горд, отколкото е полезно за него.
Роджър рязко се завъртя, ококорен от гняв.
Пони взе един скъпоценен камък, скри го в ръката си така, че да не се вижда, и пристъпи към него.
— Това, което чу, бе лична работа — обясни тя.
— Сега благоволяваш да ми заповядваш ли? — попита Роджър. — Да не си моя кралица? Искаш ли да коленича пред теб?
— Дори на твоята възраст би трябвало да си достатъчно умен, за да различиш приятел от враг — скара му се Пони. Искаше да продължи и да разкрие на Роджър проблемите в техните взаимоотношения, но осъзна, че за да се научат, такива уроци трябва наистина да се преживеят.
— И все пак виждам, че по някаква причина си решил, че ние не сме ти приятели. Така да бъде.
Жената бръкна в още една торбичка и Роджър отстъпи назад. Не достатъчно обаче, тъй като ръката на Пони се издигна внезапно и бързо начерта с някакъв жълт бурен кръстче върху челото му. След това вдигна ръката със скъпоценния камък пред него и започна да изговаря нещо като древно заклинание.