Елбраян погледна към Пони и видя как тя кима на всяка дума на елфа. Засмя се, неспособен да спори повече.
— Църквата, която преследва мен и Пони — отбеляза той.
— Монасите, които минаха, са се придвижвали на юг, и то бързо. Поне така каза Роджър — рече Пони. — Използвах граната, ала не мога да засека магия в местността, така че подозирам, че предположението на Роджър за тяхната скорост е вярно.
— Надявам се да са продължили покрай Палмарис — добави Елбраян.
— Във всеки случай времето ни тук е ограничено. Трябва да го използваме максимално.
— Каер Тинела и Земепад — рече Бели’мар Джуравиел.
Лицето на Елбраян бе напълно сериозно и дори мрачно, когато той кимна и отговори:
— Ще се видим отново тук, когато мръкне, за да можем да нападнем преди зазоряване.
— Както желаеш, приятелю — каза елфът. — Отивам да разузная градовете тогава. Приготви нападението и се опитай поне малко да се помириш с Роджър Локлес. Той е извършил големи добрини за тези хора. От това, което чувам от Белстър О’Комли, бих предположил, че му предстоят още велики дела, стига гордостта му да не го погуби.
— Ще се погрижим за Роджър — отвърна Пони.
— Да, можеш да му повториш нишана на челото — рече през смях Джуравиел и изчезна в шубраците така бързо, че Пони премигна и потърка очи, чудейки се дали не са й изиграли номер. Ала Елбраян бе привикнал с Туел’алфар и понеже знаеше колко добре познават гората, никак не се изненада.
— Това е той — настоя Кос-косио Бегулн. — Знам как действа гадното копеле!
Майер Дек обмисли думите му доста дълго, както правеше винаги, когато смяташе нещо за важно. Огромният фомориец бе изключителен представител на расата си, както физически, така и умствено. Макар да не бе така съобразителен като паурския главатар или дори като владетеля на гоблините Готра, Майер Дек осъзнаваше слабостите си и затова изучаваше всичко бавно и внимателно.
Мълчанието на великана обаче не подобри и без това лошото настроение на изнервения Кос-косио Бегулн. Паурът ходеше напред-назад из големия хамбар, чешеше носа си с една ръка и се пляскаше по бедрото с другата.
— Може да има и други човеци като Нощната птица — предположи великанът.
Кос-косио Бегулн изсумтя.
— Ако беше така, щяхме отдавна да сме прогонени обратно до Аида!
— Добре де, още един като него — отговори великанът.
— Надявам се, че няма — отговори паурът. — Мисля, че няма. Това е той. Мога да подуша мръсното копеле. Това е Нощната птица, не се съмнявай. Така че смяташ ли да ми дадеш затворниците си, или не.
Майер Дек отново потъна в дълбок размисъл.
Той и другите трима великани, които го придружаваха, току-що се бяха върнали от южната земя, където бяха водили ужасна битка с кралските хора на запад от Палмарис. Много великани бяха загинали в това сражение, но Майер Дек и оцелелите му спътници бяха отвели много хора в плен.
— Пътуваща храна — наричаше ги предводителят на великаните и наистина, десетима от пленените две дузини вече бяха изядени, докато жестоките фоморийци стигнат Каер Тинела. Сега Кос-косио Бегулн се надяваше останалите тридесет да примамят Нощната птица, пък и Майер Дек не обичаше чак толкова много човешкото месо. Ала великанът още си спомняше последния път, когато той и другите господари на армията чудовища бяха примамили Нощната птица в боровата гора. Наистина ли Кос-косио Бегулн искаше да го докара тук?
— Трябва да ми ги дадеш — внезапно каза Кос-косио Бегулн. — Трябва да се оправим с Птицата сега, преди половината ни армия да ни напусне. Гоблините вече мърморят за дома, а и моите искат да се върнат на Ветрените острови.
— Значи всички — отговори великанът, който от самото начало не бе искал да идва на юг в Хонс-де-Беер. Преди дактилът да се събуди, Майер Дек си бе живял спокойно в планините на север от Барбакан с племе от четиридесет великани — от които половината женски, винаги на негово разположение — и много гоблини за добър улов и още по-хубаво ядене.
— Не още — отвърна рязко паурът, — не и преди проклетата Птица да си плати за това, което ни причини.
— Ти и без това не харесваше Улг Тик’нарн — отговори великанът, без дори да се спре да помисли, както обикновено правеше.
— Няма значение! — излая Кос-косио Бегулн в отговор. — Той беше паурски главатар, и то добър. Нощната птица го уби, значи аз трябва да убия него.