Трябва да ми кажеш.
— Вече знаеш — обвини го жената, — със сигурност чичо ти има пръст в това.
— Пръст в кое? — настоя Конър.
— В ареста — изплака Дейнси и по меките й бузи потекоха сълзи.
— Арест? — повтори Конър. — Били са арестувани? От градската стража?
— Не — отвърна Дейнси, — от монасите.
Конър занемя от удивление.
— Арестувани? — попита той отново. — Сигурна ли си? Не са ли просто извикани за нещо в Сейнт Прешъс?
— Господин Грейди се опита да спори — каза Дейнси. — Каза, че е твой приятел и така нататък, ала това само ги накара да се захилят и когато господин Грейди понечи да извади меча си, единият — дребен, но бърз като пепелянка, го удари така, че го повали на земята. После дойде старият и…
— Абат Добриниън?
— Не, много по-стар — каза Дейнси. — Костелив и сбръчкан, с роба като Добриниън, но още по-пищна. Красива дреха, дори върху този стар и сбръчкан човек със зло изражение на лицето…
— Дейнси — прекъсна я Конър внезапно, за да не й позволи да се отплесне.
— Та старият се развика на дребния, но после погледна господин Грейди и му рече, че ако отново опита нещо глупаво, ще му изтръгнат и двете ръце — продължи Дейнси. — Аз му повярвах, както и господин Грейди. Целият побеля като платно и се разтрепери като лист.
Конър крачеше из стаята и седна на леглото. Беше объркан, опитваше се да разбере какво става. Той бе в „Пътя“ онази нощ преди години, когато дебелият монах от Сейнт Мер-Абел, а не от Сейнт Прешъс, бе говорил с Петибуа. Срещата бе минала спокойно, макар че човекът на няколко пъти спомена Джил, което някак разгневи обикновено веселата жена. Ала все пак монахът изглеждаше мил и добър.
— Казаха ли защо са дошли? — попита я Конър. — Споменаха ли престъпленията, в които обвиняват семейство Чиличънк? Трябва да ми кажеш, умолявам те.
— Питаха ги за дъщеря им, това е всичко — отговори Дейнси. — Първо решиха, че съм аз и двамата млади ме сграбчиха. Но после старият каза, че не съм аз, и господинът и госпожата го потвърдиха.
Конър подпря брадичката си с ръка, напразно се опитваше да проумее ставащото. Джил? Търсили са Джил? Но защо?
— Казаха, че господинът и госпожата вероятно я крият, и претърсиха навсякъде — продължи Дейнси. — А после отведоха и тримата.
Конър Билдебург не бе човек без възможности. Мрежата му от приятели и довереници включваше хора от двореца през абатството, чак до къщата „Бойна вежда“, един от най-известните бардаци в града.
Трябваше да задейства тази мрежа, осъзна той, да се добере до някакви отговори.
Ако Църквата се бе отнесла така брутално със семейство Чиличънк заради Джил, вероятно и самият той бе застрашен. Времената бяха наистина опасни и Конър, който близо тридесет години бе живял като част от висшето общество, знаеше колко сериозни могат да станат дворцовите интриги.
— Стой тук, Дейнси — каза той накрая, — и дръж вратата залостена.
Не отваряй никому, освен на мен.
— Но как да съм сигурна, че си ти?
— Ще имаме тайна фраза — загадъчно каза Конър и видя, че това привлече вниманието на Дейнси. Лицето й светна за миг и тя остави тигана на масата и приседна до него на леглото.
— Толкова е вълнуващо — щастливо каза тя. — И каква ще е тази фраза?
Конър се замисли за един миг.
— О, Боже мой — каза той с хитра усмивка, която накара Дейнси да се изчерви. — Ще запомниш, нали?
Дейнси се захили и се изчерви още повече. Бе чувала тази фраза преди и я бе повтаряла многократно, когато с Конър оставаха насаме в стаята й.
Конър я погъделичка леко под брадичката, изправи се и тръгна към вратата.
— Не говори с никого — каза й той, докато излизаше. — А ако Чиличънкови се върнат…
— Ще ги пусна, разбира се! — прекъсна го Дейнси.
— Естествено — сухо каза Конър, — но после кажи на Грейди да се свърже с мен. Ще запомниш ли?
Дейнси кимна нетърпеливо.
— О, Боже мой — намигна й Конър и излезе.
Дейнси остана на леглото и се подхилква още дълго време.
— Смяташ, че това е просто някаква игра — изкрещя Маркварт и навря лице пред физиономията на нещастния Грейди Чиличънк. Кървясалите очи на стареца се втренчиха в тези на пленника. Грейди бе окован за китките на стената, толкова нависоко, че през цялото време стоеше на пръсти. А и в килията в подземията на Сейнт Прешъс бе горещо, тъй като бе накладен буен огън.