— Дори не я харесвах — заекна в отговор затворникът, а от устата му с всяка дума хвърчаха слюнки. — Въобще не съм искал да имам сестра!
— Тогава ми кажи къде е! — изрева Маркварт.
— Щях, ако знаех — възрази Грейди, контролираше гласа си, но в никой случай не звучеше спокоен. — Трябва да ми повярвате!
Върховният абат Маркварт се извърна към двамата монаси, които го бяха придружили в подземието, братята Франсис и Данделион. Свирепият млад монах носеше роба с ниско дръпната качулка, подходяща за такава мрачна сбирка.
— Вярваш ли му? — попита Маркварт Франсис.
— Изглежда искрен — отвърна брат Франсис. Всъщност беше леко пристрастен, тъй като просто вече не можеше да гледа този разпит, най-бруталния, на който бе присъствал. Вярваше на Грейди и искрено се надяваше, че и Маркварт ще му повярва.
— Изглежда? — повтори Маркварт с неверие в гласа. — Скъпи ми братко Франсис, за такъв важен въпрос смяташ ли, че това е достатъчно?
— Разбира се, че не, отче — отговори Франсис, подтискайки въздишката си.
Върховният абат се извърна към Грейди.
— Къде е тя? — спокойно попита той.
Мъжът изскимтя, докато търсеше отговор, който нямаше как да намери.
Маркварт кимна към закачуления Данделион.
— Трябва да сме сигурни — каза той и след това тръгна към изхода, следван от брат Франсис.
Данделион се озова за миг до Грейди и огромният му юмрук се стовари в ребрата му.
— Моля ви — запелтечи Грейди, но след това бе ударен отново, отново и отново, докато думите не започнаха да излизат от устата му като неразбираеми стонове.
— Когато приключиш — каза абат Маркварт на Данделион, — иди до огнището на горния етаж и вземи ръжен, след това го подръж в огъня малко. Трябва да изпитаме честността на този човек и да го научим на подчинение към Църквата.
— Не! — опита се да извика Грейди, но дъхът му бе отнет от поредния тежък удар.
Маркварт излезе от стаята, без да поглежда назад. Брат Франсис се спря за момент и се обърна. Грейди Чиличънк не бе единственият в стаята, който получаваше урок.
Следващият удар донесе още един стон за милост и Франсис забърза да настигне Маркварт.
— Не смятате да горите с ръжена този нещастен глупак, нали? — попита той.
Погледа на Маркварт смрази кръвта на Франсис.
— Ще ползвам всичко, което сметна за нужно — спокойно отвърна абатът. — Ела, вярвам, че старецът в залата долу вече се е пречупил. Може би ще нахлуем в мислите му с камъка на душата. — Маркварт спря и се вгледа в лицето на младия монах, защото видя изписалите се съмнения. — Когато работата стане неприятна, всичко, което трябва да направиш, е да се замислиш за висшето благо — тихо го упъти той.
— Но ако казват истината… — осмели се да възрази Франсис.
— Ами жалко тогава — призна Маркварт. — Ала не толкова, колкото би било, ако лъжат и не ги изпитаме достатъчно. Мисли за висшето благо, брат Франсис.
При все това Франсис трудно успокои сърцето си след това зрелище.
Не коментира нищо повече, обаче подготви камъка на душата и покорно последва своя началник към следващата килия.
След малко повече от час, един болезнен за Грейди и Гревис час, Франсис и Маркварт отвориха тежката врата, водеща към тясното каменно стълбище до параклиса на абатството. Намериха абат Добриниън да ги чака на най-горното стъпало.
— Настоявам да знам какво правите долу — горещеше се абатът. — Тези хора са от моето паство и са верни на светата Църква.
— Верни? — излая му Маркварт. — Та те укриват бегълци!
— Ако знаеха…
— Знаят! — изрева Маркварт в лицето му. — И ще ми кажат, не се и съмнявай!
Самият гняв и дивата ярост на стареца накараха Добриниън да отстъпи няколко крачки. Втренчи се в Маркварт, опитваше се да разбере намеренията му, да проумее колко далеч ще стигне всичко това.
— Върховни абате — каза той тихо, опитвайки се да овладее собствения си гняв, — не се и съмнявам във важността на вашето търсене, ала няма да стоя безучастно, докато…
— Докато започвам процеса по канонизиране на скъпия ни Алабарне от Сейнт Прешъс? — довърши Маркварт.
Абат Добриниън спря, мислите бушуваха в главата му. Не, реши накрая той, не може да позволи на върховния абат да упражнява постоянно този натиск върху него, не и когато ставаше дума за такъв важен въпрос.