— Брат Алабарне заслужава — отвори уста да възрази той.
— Като че това има значение — излая отново Маркварт, — колко стотици заслужават, абат Добриниън? Но колцина биват избрани!
Добриниън поклати глава.
— Стига вече — каза той. — Стига вече. Вие решете какво да сторите, що се отнася до брат Алабарне, имайки предвид неговия труд и светия му живот, а не съгласно това дали настоящият абат на Сейнт Прешъс е съгласен с вашата кампания на ужаса! Това са добри хора, с честни сърца и извършили достойни дела.
— Какво знаеш ти за това? — избухна Маркварт. — Когато враговете на Църквата обкръжат Сейнт Прешъс или гнилочта вътре в самата църква те повали зад стените, които толкова почиташ, или когато гоблините свободно закрачат по улиците на Палмарис, тогава абат Добриниън ще плаче за справедливата, макар и желязна ръка на върховния абат Маркварт! Разбираш ли изобщо какво означава кражбата на светите камъни? Не схващаш ли каква сила могат да дадат на нашите врагове? — върховният абат махна отвратено с ръка и поклати глава. — Писна ми да ви образовам, глупави ми Добриниън — рече то. — Затова нека те предупредя. Този въпрос е твърде важен, за да се бъркаш в него, и действията ти няма да останат незабелязани.
Абат Добриниън изпъна рамене и погледна стареца право в очите.
Наистина, някои от твърденията на Маркварт за евентуална катастрофа бяха намалили увереността му, но въпреки това сърцето му подсказваше, че мъченията, на които бяха подложени Чиличънкови и кентавърът, не можеше да са праведни. Ала в този момент нямаше как да противостои на Маркварт. Йерархията на Абеликанската църква не позволяваше на него, обикновения абат, да оспорва властта на върховния, дори в собственото си абатство. Той се поклони и се отдалечи.
— Кой е вторият човек след Добриниън в Сейнт Прешъс? — попита Маркварт брат Франсис.
— Бъдещият наследник на абатството ли? — попита Франсис и когато Маркварт кимна, Франсис поклати глава и сви рамене.
— Тук няма монаси с висш сан — обясни той, — няма дори отец, който да служи в Сейнт Прешъс.
Лицето на Маркварт се изкриви от почуда.
— Имали са двама отци — обясни брат Франсис, — един убит в битка на север, другият починал от червена треска само преди няколко месеца.
— Интересно — отбеляза върховният абат.
— В действителност в Сейнт Прешъс няма кой да наследи поста на абата — продължи брат Франсис.
Маркварт се усмихна злокобно при тази мисъл. В Сейнт Мер-Абел той си имаше отец, готов за тази позиция, човек със също толкова желязна ръка.
— Ала отстраняването на действащия абат би било трудно — обясни брат Франсис, решил, че е разбрал какво има предвид Маркварт.
— Моля? — попита учудено върховният абат, като че мисълта никога не му бе хрумвала.
— Вселенският събор никога няма да отнеме абатството от Добриниън, щом като няма наследник в Сейнт Прешъс.
— Има много отци в Сейнт Мер-Абел, готови да станат абати — отговори Маркварт, — а и в Сейнт Хонс.
— Ала историята ни учи, че Вселенският събор няма да отнеме абатството от абат, ако някой в същото абатство не може да го наследи — възрази брат Франсис. — Дванадесетият събор на Сейнт Агрейн имали такъв проблем, и то с абат, чиито престъпления съвсем определено били по-големи от тези на абат Добриниън.
— Да, да, не се съмнявам в твоите познания по въпроса — прекъсна го някак нетърпеливо върховният абат. Все така усмихнат, погледна в посоката, в която се бе отдалечил абат Добриниън.
— Жалко — промърмори той.
След това тръгна отново, а брат Франсис се спря за момент, преди да го последва, изненадан, че върховният абат Маркварт дори мисли такива неща. Изхвърлянето на един абат от служба не бе шега работа!
Бе опитвано само няколко пъти в хилядолетната история на Църквата и два от тези случаи бяха предизвикани от фактите, че обвиненият абат е бил уличен в далеч по-сериозни престъпления, веднъж в поредица от изнасилвания, включително на игуменката на Сейнт Гуендолин, а втория път за убийство. Нещо повече — останалите четири опита бяха от много ранната история на Абеликанския орден, когато позицията на абат често била предлагана за продан или давана по политически причини. Брат Франсис въздъхна дълбоко, за да успокои нервите си, и покорно последва своя началник, напомняйки си, че Църквата, както и цялото кралство, са във война, а времената на отчаяние предизвикваха отчаяни мерки.