— Аз! — викна той и отново посочи към себе си. — Няма да ги прогониш от Каер Тинела. Те ще последват мен.
— Към гибелта си — спокойно отвърна пазителят. — Всичко това заради Каер Тинела ли е, Роджър, или за да се наложиш като водач.
Роджър махна пренебрежително с ръка.
— Не сме свършили, Нощна птицо — каза той, като изплю елфическата титла с презрение, а после се обърна и си тръгна.
Пони понечи да го последва. Лицето й се бе изопнало от гняв, ала Елбраян вдигна ръка да я спре.
— Той е млад и объркан — каза пазителят. — Мисли, че си е извоювал място сред тези хора и ние сме му го отнели.
— Той никога не е бил формалният лидер на групата — каза Джуравиел. — Тази чест се пада по-скоро на Томас Гингеварт и Белстър О’Комли. Роджър по-скоро е работил извън групата. Пристигането ти не би трябвало да засяга тази му роля.
— Той се вижда като героя на тези хора — разсъди Пони.
— Той е героят им — поправи я Елбраян.
— Съгласен съм — каза Джуравиел, — но той мисли, че няма място за други.
— Роджър Локлес! — високо извика Елбраян.
Роджър, който бе стигнал до края на долчинката, спря и се обърна.
— Трябва да приключим с това, тук и сега — каза пазителят. — За доброто на всички. — Макар да говореше решително, изражението му разкриваше безпокойството му.
— Дай на Джуравиел меча си — каза той на Пони с тежка въздишка.
Пони се загледа в любимия си и отвърна:
— Не му е сега времето.
— Точно сега е — каза пазителят. — Дай на Джуравиел меча си. — Погледна към Пони и приближаващия Роджър, като се мъчеше да разбере напълно мотивите на младия крадец. — И си тръгни — добави Елбраян, — не бива да ставаш свидетел на онова, което ще се случи. Заради него.
Пони изтегли малкия си меч от ножницата и го подаде на елфа, като през цялото време гледаше Елбраян право в очите.
— Ако го нараниш… — предупреди тя, сетне се обърна и се оттегли към прикритието на боровата гора.
Елбраян бе достатъчно умен, за да разбере какво означава Пони да остави заплахата си недовършена.
— Бъди внимателен — предупреди го и Джуравиел, — последствията може да са мрачни, ако нараниш честта на някой човек.
— Дано не се стигне дотам — искрено каза Елбраян, — защото и аз се опасявам от последиците. Но този разрив не може да продължава до безкрай. Не бива в такава тежка ситуация да изискваме от хората да избират между Роджър и мен.
— И смяташ, че Роджър ще те послуша? — попита Джуравиел.
— Ще го накарам да ме послуша — увери го Елбраян.
— Вървиш по много тънко въже, Нощна птицо — каза елфът.
— Както ме научихте ти и Тунтун — отвърна пазителят.
Джуравиел кимна, предаваше се.
— Нека той започне, ако се стигне дотам — посъветва го елфът.
Елбраян кимна и след това се стегна, когато храбрият както винаги Роджър се изправи срещу него.
— Уморих се от нашата препирня, Роджър Локлес, самообявил се предводителю на групата — каза Елбраян. — Ала в последната ни атака към Каер Тинела показахме, че можем да работим добре и заедно.
— Показахме, че моите задачи, а не твоите, са за доброто на хората — отговори младежът.
Елбраян прие обидата, разбираше гнева зад нея.
— И двамата свършихме добра работа в града — каза той тихо и спокойно. — Ти освободи затворниците, за което всички ние сме ти благодарни. Но аз победих Майер Дек — удар, от който нашите врагове няма скоро да се възстановят.
— Но аз щях да свърша моята задача дори по-лесно, ако ти не беше там — обвини го младият човек. — Попита ли ме въобще? Великата птица дори не ме попита дали искам да участвам в мисия, в която моите умения са най-необходими!
— Не знаех, че имат заложници — отговори искрено пазителят. — Иначе планът ми щеше да е коренно различен.
— Планът ти? — излая Роджър. — Откакто си дошъл, слушам само за твоите планове!
— И не сме ли по-добре сега?
Роджър се изплю в краката на Елбраян.
— Нямам нужда от теб, птичко — изсъска той, — бих искал ти и странният ти малък приятел просто да изчезнете в гората.
— Но не и Пони — отбеляза Джуравиел.
Роджър се изчерви.
— Тя също — неуверено каза той.
Елбраян разбра, че е по-добре да не задълбава в този въпрос.